Дани Каназирева: Местното управление изобщо не е научено да уважава населението си

Политическите приятелства и чистки трябва да остана в миналото, смята лидерът на Съюз за Пловдив

Общинският съветник скоро обявява дали се кандидатира за кмет, представя първата си книга за местната власт

Първата си книга – „Местната власт в условията на членство на България в ЕС“, ще представи на 11 май адв. д-р Дани Каназирева, общински съветник и лидер на „Съюз за Пловдив“. Работата й по сериозния писмен труд стартира със започването на дисертацията й преди три години. Амбицията на Каназирева е да покаже какъв е смисълът на местната власт. Основният акцент в книгата е принципът, че управляващите трябва да бъдат максимално близо до хората, да решават проблемите на място, а не да прехвърлят отговорността на някое далечно централно правителство.

В първата си книга дисектирате темата за местната власт в условията на членство на България в ЕС. Мнозина не вярват, че европейските практики за местно самоуправление са неприложими в нашите географски ширини. Прави ли са към днешна дата? И може ли това да бъде променено?

Проблемът не е в нашите ширини, а в тоталитарният модел, който все още е факт в България – на разделение на властимащи и обикновени хора, които единствено са длъжни да изпълняват спуснати заповеди.  Политическият компромис до този момент не е позволил изграждането на силна местна власт, която да изпълнява реалната си функция в нейния европейски смисъл, а именно да бъде близо и в услуга на хората. Няма богата европейска страна, няма развито общество, няма демокрация, в която да не съществува силна и независима местна власт, в центъра на която са поставени интересите на местното население. При нас целият ценностен модел е обърнат – който се осмели да поиска качество на услугата от община или район, който се осмели да сигнализира за проблем в града или в квартала си, който се осмели да направи корекция на мнението на управляващите в Пловдив, се приема като досадник. Не изградим ли самочувствие на град, на хора, които чрез труда си, чрез данъците, таксите и осигуровките, които плащат,  изхранват и поддържат властимащите, хора, които чрез гласа си, наливат средства в партийни каси и респективно на това да изискваме качество, бързина и ефективност при харченето на публичните средства, ще продължим да се въртим в порочния и унизителен модел на власт и подчинение. Ако обърнем модела, вече естествено ще дойдат и законодателните промени, а имено: окрупняване на общини и области, което ще доведе до освобождаване на огромен финансов ресурс, директен достъп на местните власти до Конституционния съд и прякото прилагане на Европейската Харта за Местно Самоуправление от обикновените съдилища, Приемане на „кодекс” на местното самоуправление с цел консолидация на законодателството; Въвеждане на изборност на областните управители със собствен бюджет и по – големи правомощия, тоест истински представител на региона, а не както е в момента, разпределител на партийни постове и изпълнител на партийни заповеди;  определяне на данъците от общинската администрация съобразно възможностите на местното население, какъвто е и конституционният принцип, законосъобразно определяне на таксите, съобразно реално извършените от общината услуги и др.

Къде бъркаме или по-скоро къде бъркат местните ни власти в управлението на една администрация като пловдивската например?

От една страна, управлението изобщо не научено да уважава населението си, бизнеса си, професионалния си потенциал, не уважава възрастните и не полага грижи за децата си или всичко се прави формално и предизборно. А именно това е функция като местна власт. От друга страна за мен най-важното е да осъзнаем силата си, като общество, силата на избора си и какво възпроизвежда той, да повишим изискванията си към местното управление, да осъзнаем, че кмета следва да бъде истински представител и защитник на интересите на един град, да поставя уважението и зачитането на правата на местното население на първо място, да изостави партийните нареждания и да има способността и уменията да изгради силен и работещ екип, който да дърпа града напред и да работи в диалог с гражданите. Да осъзнаем и да предадем лице на  Общински съвет, като местен орган, който разполага с най-сериозните правомощия да взима решения, касаещи всички аспекти на живот в един град – транспорт, улици, зелена среда, условия за отглеждане на деца, работа, бизнес, инвестиции, здравеопазване, образование и много други. Но за да бъдат решенията в синхрон с потребностите на местното население, то трябва да се сложи край на мръсните и срамни коалиции, за които хората никога не гласуват, а те винаги са факт, и единствената цел е как да се усвоят повече пари.

В книгата си говорите за диалог на местната власт с хората? Ако гледате от кметския кабинет на Пловдив как бихте водили диалог с всеки и как ще се съобразите с различните интереси на отделните граждани? Пример- на едни обновената Цар-Симеонова градина им харесва, за други там са похарчени пари на вятъра…

Изобщо не говоря да се задоволяват отделни интереси, напротив, политическите приятелства и чистки трябва да остана в миналото. В Пловдив липсва диалог с експертния потенциал на града ни.  Всичко се решава от двама трима партийци, тайно, по кабинетите. Относно Цар-Симеоновата градина, този проект е все още спорен. От една страна дали реално новите фонтани струват близо 8 милиона лева. Безспорен факт е, че концентрацията на парите на пловдивчани в едни и същи фирми е основен проблем. Според мен поръчките трябва да се разбиват на възможно по-малки суми, за да получат възможност за участие всички пловдивски фирми, а не само няколко от най-големи. Това ще повиши приходите на местния бизнес и пряко ще се отрази върху работните места, размера на заплатите и потреблението в Пловдив. Така ще дадем възможност парите на Пловдив да работят приоритетно за икономиката на Пловдив.
От друга остава въпроса с изливането на толкова бетон в езерото, което вече не е езеро всъщност, дали не подменяме историята, красотата и автентичността на Пловдив. Същото е и относно новия „водопад“ на стълбите на Каменица… Пловдив спечели правото да бъде европейска столица на културата през 2019 година благодарение  на хилядолетния свободен дух на града ни, а това, което наблюдавам е постепенната подмяна на автентичността  и опаковането й в стъкло и бетон.

В този ред на мисли в какъв период напред като стратегия трябва да гледа пловдивска община например? Стратегия в туризма, в културата?

В културата мога да го обобщя така:
Възстановяване диалога и нормалната комуникация с хората по гилдии.
Създаване на звено в общината за опазването и съхранението на културно-историческото наследство.
Да освободим Стария град от капана на „Пълдин туринвест“, където общината влезе в съдружие с бизнесмена Георги Гергов.
Преодоляване на безпомощността за привличане на средства по европейски програми за паметниците на културата.
Нови ясни и конкретни правила за опазване на частните къщи-паметници на културата и задълженията на техните собственици.
Сериозен ремонт и реставрация в къщите „Хиндлиян“, „Недкович“, „Бирдас“, „Стамболян“, Балабанова и Етнографския музей.
Изготвяне на проект за реставрация и експониране на Източната порта.
Техническо проектиране на пл. „Централен“ и експониране на Римския форум.
Възстановяване на щетите от пожара в Драматичния театър.
Довършване на Одеона.
Община Пловдив трябва да кандидатства със Стария град или с отделни паметници на културата за вписване в Листата на световното наследство (ЮНЕСКО).

Споменавате за мажоритарен избор на общински съветници, областен управител и омбудсман. Звучи прекрасно, но как може да бъде постигнато това на практика? Мислите ли, че държавната власт ще позволи подобно нещо?

Мажоритарният и отговорен избор на общински съветници зависи само от нас, не са необходими законодателни промени. В Общински съвет трябва да влязат хора с лица и с достойнство. Това е точно обратното на ситуацията в момента. Повечето съветници са никому неизвестни, не се изказват по време на сесия, хората не ги познават. Те слушат единствено партията си и обслужват договорените корпоративни и срамни мнозинства. Без да може да обясни на избирателите си защо – без смисъл и дебат. Сделката изисква той да гласува по определен начин и той гласува точно по този начин. ДПС е винаги на трапезата и пловдивчани с данъците си издържат номенклатурата на Доган, Местан или Пеевски.
Може би моят апел е поне Общински съвет да запазим само за Пловдив, извън партийните централи и срамни договорки, защото именно този орган взима най-важните за града ни решения.
„Съюз за Пловдив“ ще се бори в Общински съвет да влезнат смели хора, които не се крият зад партиите и не се страхуват да поемат лична отговорност.

Ще се кандидатирате ли за кмет?

Ще обявя решението си скоро.