Кирил Николов
„Когаато бях овчаарче и овцетее пасях…, бях мноого блаагодаарен, макар ии сиромах…”
Бай Иване, това наблюдение от живота ли го взе или пък е неква алегория, която за мен, простият овцевъд, е напълно непонятна?
Благодарни сиромаси днес, а според мен – от памтивека, няма. Те са тъй нахъсани да скъсат със сиромашията, така амбицирани да влеят устойчивата си, неандерталска кръв в новото, синьокръвно общество, че даже Ивайло Бърдоквата, вярно – свинар, не овчар, е скочил в дълбокото по тези подбуди.
Днешните свинари, обаче, са по-особена категория люде, понеже техните свине, не дават месо и сланина, а направо пари – едно звено в хранителната верига е спестено.
Навремето имаше едно предаване: „Икономията – икономична, дело на всеки”. Загина системата, която измисли тази тъпотия. От многоцветна бременност се роди дъщеря й – Самата тъпотия – за да не сме сиромаси, ще харчим парите на сиромасите.
Пък се изхитриха тия ми ти амбициозници! Викат: Няма да харчим за глупости, на нас стабилност ни трябва. Напред! Форца България! Затова, за да сме стабилни въобще, няма да харчим толкова много, че всички да са доволни. Ще харчим само толкова, колкото е нужно на 240 човека плюс има-няма още толкова. Ето как ще оцелеем в тези бурни времена на кризи, войни, южни, северни и астероидни потоци. Белене няма да ни освети или пък ще ни освети с романтичната радиация на Вечната дружба.
По-важното е друго:
Докато си пестим парите, за да си изчистим боклука, хем ще живеем в кочина, хем пари няма да има.
Да живеят овцевъдите! Еври дей ис Гергьов-дей!
