Стотици в плътна колона за карти за градския транспорт
Нерви, гняв и абсолютна безпомощност у хората
Един от най-любимите моменти на всеки пловдивчанин е началото на октомври – дърветата пожълтяват, децата са тръгнали на училище, а и студентите. А това превръща идиличната няколко метровата опашка за карта за градския транспорт се превръща в километрична. Дори и десет минути преди края на работното време всеки стои закован на мястото си – ни напред, ни назад, така си седим от половин час, обясни едно момиче от средата на тълпата. В нея пристъпват от крак на крак стотици крайно изнервени млади и възрастни хора, които искат да си платят кеф за карта за рейса. Това обаче е мисия невъзможна всяка година. Тази опашките май са рекордни.
Няма никаква организация, всеки те прережда, а ти седиш и чакаш три часа, казват Деси и Цвети, които са зайчета в осми клас и реално са прекарали тези три часа под жаркото слънце, за да се сдобият със свещената карта за автобус. Леля Коце пък казва, че тридесетте минути, които е чакала не са много, но пък същевременно показваше треперещите си от диабета ръце. Аз сега с тая карта веднага отивам при лекаря, то час да ги чакам в тази жега, на възраст съм все пак, викаше една друга жена, която най-сетне излезе от обетованата земя – гишето, което бълва насъщните карти със скоростта на парализиран охлюв. Дори на опашката за инвалиди се чака по минимум двадесет минути, което е меко казано абсурдно. В множеството хора се шегуваха, че няма да откажат разхлаждане с един маркуч или да им сложат чадърчета и маси, че едно кафе да пият барем. Една работеща каса и стотици чакащи да застанат на гишето й, а работното време е от осем до пет. Ако се наложи и до десет вечерта ще работим, само и само всички да си вземат картите, с тези думи изпращали от гишето вътре, дали да обнадеждят топящите се от вън или е просто да почешат езици и да демонстрират съчувствие и готовност за справяне със ситуацията.
На много хора не им стигнаха нервите и след няколко минути преди входа се отказваха и си тръгваха. Други успяха да намерят капка сянка между входовете и се надяваха другарчето да им пази мястото. Да ти таковам и картата, пеш ще вървя, не издържа след два часа в опашката младо момче, видимо бясно от ситуацията. Да бе, те все едно златни кредитни карти раздават, допълни го друго, което също се отдели от колоната. Българийо мила, гаврят се с нас, а чакаме на опашка да го правят, подкрепи, но само с думи младите белокоса дама. Тя остана на колоната.
