Изпод тепетоМнения

Пейката в чест на Борис Христов заживя, Наско Хранов прегърна сина между лаврови венци

Търсих мълчаливото и лично преклонение пред великия бас, каза художникът

Искам ние, съвременните хора, да бъдем едно естествено цяло с големия творец и неговия град, допълни маестрото

Наско Хранов със сина си Любен- ЕмилиоХудожникът Атанас Хранов откри фантастичната си възпоменателна алея в чест на 100-годишнината от рождението на великия бас Борис Христов тази сутрин. Маестрото покани на ръчно направената от него пейка с чугунени лаврови венци кмета Иван Тотев и заместника му Стефан Стоянов. Тримата се настаниха удобно в романтичното пространство край Дома на културата и послушаха гласа на Борис Христов, който се лееше от скритите в осветителните тела тонколони. По паважа до скамейката на Хранов минаха журналисти, общински съветници, приятели на художника, случайни минувачи. Те прочетоха вградения в гранитните блокове чугунен надпис  "100 години от рождението на великия оперен певец Борис Христов" и стиха на Александър Секулов "… и в безкрая на времето неговият глас се моли за България". Най-щастлив Атанас Хранов бе в мига, в който прегърна между лавровите венци сина си Любен- Емилио. Това бе жест на обединение, на сливане на поколенията, на почит и на любов, естествено.

Благодаря на общината и на общинския съвет за гласуваното доверие да създам тази възпоменателна алея в памет на Борис Христов. Да направя знак, който изразява любовта и почитта пред световния артист, за мен беше много трудно и отговорно. Исках от този знак няколко неща- да бъде част от атмосферата на града, да не нарушава архитектурната цялост на самото място, да кореспондира естествено с природата, сградите, пространството. Търсих мълчаливото и лично преклонение пред  Борис Христов. Исках да създам място, което хората естествено да обитават, да създам нов детайл в града, допълващ неговата енергия и дух. Ще бъда щастлив, ако видя хора, които седят на тази пейка. Така ще знам, че съм постигнал това, което искам – ние, съвременните хора, да бъдем едно естествено цяло с големия творец и неговия град, каза Хранов пред гостите на събитието.

Възрастна жена от близката кооперация се опита да отрови празника и раждането на нещо изключително приятно в градската ни среда, като наду до дупка отвратителна музика от жилището си. После се разбра, че тя била против тази творба, тъй като някакви си нахалници щели да седят на пейката и да й дишат от въздуха. Събралите се на откриването хора обаче игнорираха с мълчание и безразличие абсурдната проява на дамата. Пловдив е музикален град, хората са влюбени в музиката- това личи и от звука, който струи от терасата над нас, коментира къде тъжно, къде с ирония, Почитателка на Хранов го изненада с бутилка виноградоначалникът Иван Тотев. Този проект спечели доверието на общинския съвет. Превърна района в едно прекрасно пространство. Стана така, че ще честваме 100-годишнината от рождението на Борис Христов с две произведения на изкуството, второто ще бъде тук след няколко седмици. Историята ще покаже кое е правилното решение, пловдивчани ще го покажат, загатна кметът за монумента на Цвятко Сиромашки, който ще се появи пред Дома на културата след серия подписки и без решение на общинския съвет.  

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

10 коментари

  1. Няма лошо там да има пейки, даже няколко, но е смело и неточно да говорим за изкуство. Радвам се, че все пак ще има и паметник след „няколко седмици“.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина