ЖивотЗабавление

Хранов: Случилото се със стенописа на Левиев е престъпление срещу културата ни, безхаберието е престъпление

Трябва да бъдат посочени виновниците, иначе ще дадем изключително лош знак, категоричен е художникът

Трябва да пазим паметта и труда на имената- гордост за страната ни, защото не са сред нас да се защитят

Атанас Хранов е един от художниците, който участва в 11-членната комисия, сформирана специално за казуса със стенописа на Йоан Левиев в Дома на културата. Маестрото не скри пред Под тепето, че днес се е уверил на място, че на практика казус няма, тъй като шедьовърът на Йоан Левиев е унищожен напълно и безвъзвратно. При това навръх 80-годишнината от рождението на един от най-великите български художници. Хранов е бесен и няма как да го скрие. И той, също като нас и много други, се надяваше, че под кнауфа ще изскочи макар и наранена фреската на Левиев. Уви, надеждите на всички ни се оказаха напразни.

Безхаберието в личен план може и да не е толкова лошо и странно, но в такъв обществен план е престъпно. Извършеното в Дома на културата е престъпление именно към българската култура. Тежко престъпление, чийто извършители трябва да бъдат посочени. А това съм сигурен, че може да стане. Трябва да бъдат посочени всички имена на хора, които са отговаряли за обекта и които са си затворили очите. Трябва да се търсят виновниците, категоричен е Хранов. И сочи като аналогичен случай казуса с тапетите в Св. Марина и останалите стенописи под тях.  Трябва да се разбере, че нещата не трябва да бъдат оставени така със стенописа на Левиев. Като оставихме един прецедент със Св. Марина, който остана напълно ненаказан и без продължение и към който много хора се направиха, че нищо не се е случило, дадохме изключително лош знак. Сега не трябва да се повтаря- просто виновните трябва да бъдат обявени.  Защото иначе ще се повтори. Ще дойде някой и с лека ръка ще махне нещо друго ценно и изключително. Нещо монументално например. Чисто и просто трябва да има респект към труда на хората, които са направили това нещо. Това са имена- гордост за цяла България. Те не са сред нас и не могат да се защитят. Тяхната памет и труд можем да защитим единствено ние. Ако го правим- това е възпитателно дори за децата ни. Дава урок кое е добро и кое- не. Иначе по същия начин може да се постъпи с други големи имена от всички сфери на изкуството и културата- Ботев, Вазов, Смирненски и който още се сети човек.  Не можем да седим в страни и да се правим, че нищо не се е случило. Държавата трябва да има своето място в тези отношения. И трябва да се учи от това, което помним от миналото. Като фактът например, че навремето са викали от Чехия прочутия и един от най-скъпоплатените художници Ярослав Вешин у нас, за да рисува великите моменти от нашата история, да създават история. Днес какво правим. Не само нямаме нужда да викаме такива имена, а онова, което е направено от големите по най-брутален начин го бутаме и забравяме. Къде е респектът- никъде, гневен е художникът Атанас Хранов.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина