Павьорите- творци от защитен вид

Реденето на павета е изкуство и наука, смята един от малкото оцелели царе в занаята Никола Атанасов

Във всяко гранитно блокче има късче човешка история, затова се реди тихо и концентрирано, с респект



Както глобалното затопляне превърна белите мечки в застрашен вид, така и глобализмът вкара павьора в Червената книга на занаятите. Да намериш нареждач на гранитни настилки в най-павирания град в България- Пловдив се оказа изключително трудна задача. С много усилия обаче открихме човека, който съвсем естествено стана основен герой в поредния ни епизод от поредицата за пловдивските павета.

Никола Атанасов с един от бригадирите Той е един от малкото баш майстори на нареждането на този изключителен градски килим не само под тепетата, но и в България. Казва се Никола Атанасов. Павирал е и у нас, и в Европа. И в момента е като диригент на малкия си оркестър от павьори, който работи в Драгиев и КО.

Каквото паве е било родено, това е. Вече не се произвеждат, никъде у нас. Няма кариери и бази от около 50 години. Фабрикува се друг модел от различен материал, модерни, но без характерното качество и визия на оригинала. Без духа и емоцията му, ако щете. Истинските павета са правени на ръка, без никакви машини. Първо са се взривявали скалите, после е имало машинен пистолет, пълен с въздух, който ги е разбивал на по-малки камъни. Натоварвали ги от кариерите и се карали при мъже, които да ги издялкват ръчно с чук. Каменните бордюри също са ги правили на ръка и това лесно може да се забележи сега. Предната част е гладко изчукана, а задната страна, където е пръста е необработена, разяснява като за увод майсторът.

Преди 16-17 години бай Кольо се пуска в дълго търсене на автентични майстори, за да изучи занаята. Открива двама мъже в Стамболийски, на по 70 години, които близо половин век са правили само това- нижели са мозайки гранит във вените на града. Е, това бяха истински
69-годишният Бай Дечомайстори. Взехме ги да обучат всички момчета при нас. Нямаше как ние да знаем занаята, тъй като от много години паваж не се правеше, не се и редеше. Дойдоха хората с радост. Започнаха да нареждат павета, другите ги гледаха и попиваха. Платихме им, само и само, за да ни научат как става, споделя Атанасов.

С наученото от тях, четенето и вече много години труд от първа ръка, Никола разказва математически и художествено как се редят павета. Първо да стане ясно, че едно с едно не си приличат. Ама, като се нареждат, както трябва, това не се забелязва. Всяко влиза на мястото си, така че да се образува съвършена дъга. Дъгите се правят на определено разстояние в зависимост от улицата. Може да бъдат 1,20 м., 1,40 м. и най-много 1,50 м. Трябва да се спази задължително разстоянието, иначе не се заклинват. Средата трябва да е на един метър. В края се слага малко павенце, в средата голямо, за да стане дъгичка. Не е лесна работа. Това е изкуство. В Пловдив са били силни, истински павета, а не като в Габрово, например. Сега в нашата фирма има около 30 човека майстори, обучени. Почти всички паважи сме оправяли. В Район Централен има най-много павирани улици и всички са минали през
Реденето на новите павета става мигновено и лесно нашите ръце, разправя майстор Кольо.

Има голяма разлика в слагането на гранитни павета и бетонни блокове, каквито днес заливат всички градове  и ги правят като от калъп. 
Ако днес сложим 5 квадрата гранитни павета, през същото време бригада като нашата ще е наредила 20 квадратни метра бетонни. Всяко павенце трябва да го сложиш на определено место, всяко паве е различна височина, трябва да го напаснеш някъде, за да станат фигурките добре. Това е майсторлъкът. Като да правиш мозайка е, наистина, отбелязва Кольо.

Има едно момченце на 22 години в нашата фирма. Баща му работи тук и го взе под крилото си. Младежът нарежда паветата и се вижда, че му идва отвътре. Има хора, които 5 години не могат да схванат и затова правят друго. Или можеш, или не можеш. Като музикант. Младото може, вътре в него е. Или можеш да свириш на инструмент, или не можеш. Щял си да се научиш? Трябва да си го носиш в теб. Да редиш павета не е за всеки, допълва бригадирът.

Дечо Анастасов е на 69 години, от 6 слага павета. Пред обектива ни той на колене редеше, съсредоточен и тихичък, в района на Гроздовия пазар, където гранитните блокове се ползват в изграждането на новите тротоари. Много труд има в тази работа. Трябва да се редят правилно. За всяко място има камък. Майсторът си го подбира сам. Дъгата трябва да стане равна. Избираш най-хубавата страна от павето, защото то няма грешна. Трябва да си спокоен, не
може нервен да редиш камъни, не става. Нужен е респект към това парче камък, тъй като в него има късче човешка и градска история. Изморително е физически, вечер не можеш да се изправиш. Свит си, коленете болят. Цяло лято съм прекарвал коленичил на пловдивските улици. Но не се оплаквам, харесва ми. В младия свят никой не иска да учи тази професия, а и никой не може да го направи. Двама няма как да работят едно поле. Всеки хваща по линия дъга. Едно време е имало и жени, които го правят. Преди 30 години са нареждали. Стари майстори са ми разправяли, казва 69-годишният Бай Дечо.

По въпроса къде са изчезнали паветата Никола Атанасов разказва, че преди 15 лета, когато са ставали аварии, са използвали паветата. Например, за да не се наводни Войводиново редяха нашите павета. Друга част са изчезнали по частни дворове. 90 процента от пловдивските улици са били павирани. След като почна масовото асфалтиране, настанаха времена, в които никой не контролираше къде отиват паветата, кой ги взима, какво се случва с тях. Историята ще покаже, че паветата са били най-красивата и здрава настилка, но може да е късно, тъй като вече ще бъдат изчезнал вид, като нас- павьорите, констатират тъжно майсторите.

Още по темата четете в Какво е общото между новородените в Пловдив, Фибоначи, Капана и паветата?