Рибената чорба за Никулден дойде с бус на панаира
Опашка за купичка изстинала чорба край Мерцедеса на владиката
Чедо, чорбата изстина…Айде бе, чедо, чорбата изстина!, нервничи баба Лидия край казаните с рибената супа, разположени край черквата „Св. Николай” в Стария град за Никулден. Десетки гладни хора са се наредили на дълга опашка в щипещия студ и чакат края на празничната служба на Николай, който така и не идва. Хората треперят и се питат кога ще приключи церемонията в църквата, та да се сгреят и наситят с горещата храна. Тя обаче продължава близо четири часа. А колоната от треперещи пред казаните със супата от толстолоб се увиват около две лимузини Мерцедес S класа, почти еднакви, но с различни номера – едната 3737, другата 5353. Първата -на владика, втората- на игумен. Хората забърсват с дрехите си лъскавите возила, като да им се кланят, докато вътре Николай иска 
Лимузината на игуменът Бориспрошка, че е нямал време да общува с миряните , угрижен в дела. С цялото съзнание, че хората край казаните и висшите духовници са сякаш от различни планети… не- от различни вселени са. И това не е тайна за никого. Вярата не е като рибена чорба, трудно изстива. Но аз нещо към черквата изстинах, допълва баба Лидия, чакаща да й 
напълнят купичка със супа. Докарана с бус на панаира, вероятно сготвена в кухнята на хотел Санкт Петербург, чийто собственик е под купола на „Св. Богородица”. Пак там време висшите духовници размахват пръст срещу инакомислищите. И дума не обелват за събитията в 
държавата, за тоталното разделение, за липсата на перспектива, за недоверието и срива на институциите, за боя над студентите, за терминал 2, за..за… за. Затова пък плашат с
Бог онези, които ги клеветят или подемат кампании срещу Светия синод. Заели отбранителна позиция от критиците и неудобните журналисти, определени днес като еничари с микрофон. Бетонирали се в златната си камбанария, обградена от охрана и лъскави лимузини. И както казва Григорий- корабът е стабилен в бурята. Така е било векове. Така и ще бъде. Но пасажерите май намаляха, много капитани станаха. Нека веднъж завинаги въпросните висши духовници осъзнаят, че под купола на храма и днес имаше по-малко хора от казаните с топла храна около мерцедесите им отвън. Утре ще е даже по-зле. А те си мислят, че нямат вина затова. Защото така излезе от днешните им слова- всички са виновни, те- не. Говореха за прошка, но по начин, сякаш не я търсят, тъй като не вярват, че са сбъркали. А рибената чорба в казана изстина…
