Йова Станкова: Често не си даваме сметка за това колко много сме постигнали

Гласове

Това, че съм потомка на Йордан Йовков ми дава смисъл да пиша, защото това е свързано с голям труд, казва авторката на "Галерия от светове"

Славена Шекерлетова

Йова Станкова представи дебютния си роман "Галерия от светове" в Пловдив в галерия U.P.A.R.K.  Тя е родена в София, израснала е в Ангола, учила в Мюнхен, от много години живее в Кейптаун. Потомка е на писателя Йордан Йовков. Идва си в България често, а от една година представя книгата си в различни градове у нас. Разказва, че за нея Кейптаун е раят на земята, модерен град с много красива природа, там е написала първият си роман, и въпреки че владее перфектно няколко езика е избрала да пише на български. Йова Станкова застана пред КАПАНА.БГ

Потомка сте на Йордан Йовков, как усещате тази връзка?
Талантът не винаги се предава по наследство, но е преимущество да имаш такава богата личност зад себе си, от която да можеш да черпиш ентусиазъм, енергия, желание за писане. Неговият живот не е протекъл гладко, той е имал много лишения в името на литературата. Йовков за мен е като водач, дава ми смисъл да пиша, защото написването на роман е голям труд.

Има ли автобиография в „Галерия от светове“, до колко се разкрива Йова Станкова?
Олга Клисурова – иницатор на „Пътуващите книги на Стара Загора“ казва, че дебютните романи са свързани с много искреност и лични моменти. Действието в романа се развива в София, но аз по това време не съм живяла там. Доста от нещата са свързани с интересни събития, които хората са ми разказвали. Може би всяка една от трите героини в романа е част от мен. Смятам, че всеки, който чете книгата може да разбере, че във всеки един от нас има нещо от тези герои.

От къде идва заглавието и какви са цветовете в него- повече тъмни, мрачни или по-свежи?
Цветовете са един върху друг, някои са по-тъмни, други са много шарени. Например, художничката в романа, която живее в невероятно пъстър цвят с много фантазия, а изглежда по-земна от Валентина, която е главната героиня. Зависи и какво вижда читателят.

Главната героиня е много нерешителен човек, до какво води това?
Мисля, че води до положителен резултат. Независимо от това, че е нерешителна е постигнала твърде много, без да е забелязала. И това е главното в романа, колко е важно да си дадем сметка какво носим в себе си. Ние не си даваме сметка.

Валентина използва въображението си, за да се справя с тревоги, вие как се справяте?
Опитвам се да се поставям на мястото на героините и се питам какво бих направила. Когато имам проблеми и нещо ми тежи е много важно човек да има приятели, на които да се облегне и да сподели. Идеята на романа е човек да намери начин да стигне до вътрешното си спокойствие и собственото си знание. Това са нещата, които ни дават сили да преминаваме през трудностите.

За този роман искам да спомена картината на Христо Стайков, която използвах за корица на книгата. Той я подари на майка ми, но когато я видях, много ме провокира и реших да я взема. Имах разговор с него скоро за изкуства и той каза „Много е важно всеки един читател или зрител да бъде засегнат от това, което чете или вижда, и когато бива докоснат се получава една провокация в мисленето. А написването на роман идва от дълбока вътрешна потребност.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.