Александра, която избра Пловдив

Гласове

Славена Шекерлетова

Снимка: Лина Кривошиева Александра Димитрова е родена във Франция и израства в Канада и САЩ. Връща се към корените си през 2012-та година и завършва „Педагогика на Обучението по Изобразително Изкуство“ в АМТИИ, Пловдив. 2014 -та година съосновава Point Blank Gallery в Kапана, където организира събития, изложби и инсталации на местни артисти, както и на собствени произведения. Тя вярва, че креативността, изкуство и културното образование са най-силните фактори в обогатяването и разгръщането на потенциала в едно общество. Тази информация е общодостъпна в сайта на фондация Пловдив 2019. Решихме да поразпитаме Алекс, защото тя е едно от новите и свежи попълнения във фондацията и се занимава с нелесната и предизвикателна работа да контактува с редица чуждестранни експерти и партньори на Пловдив 2019. Тук ще избягаме изцяло от злобдневността в тематиката и ще поговорим за човека, който стои зад длъжността „Експерт Международна Дейност“ във фондацията и за каузата Пловдив въобще.

Заемаш доста отговорна и интересна позиция във фондация Пловдив 2019, с какво те предизвиква тази работа?
Предизвикателство е, че с такава възможност може да представяш културата на Пловдив на европейско ниво и да си посредник между локални и международни културни сцени. С такава видимост от мрежата на ЕСК разширяваме границите на Пловдивската култура и търсим съвременна адаптация на България в европейски контекст. Все пак мащабът на проекта е доста предизвикателен и е пълен с вдъхновение за промяна.

Кауза ли е за теб този град и какво е да работиш с кауза?
Кауза ми е, разбира се. Важно ми е да работя за нещо, което ще остави положително завещание. Чувствам, че града се нуждае от вид събуждане. Мисля, че начинът да се постигне е именно чрез култура – тя ни свързва на емоционално, дори и възпитателно ниво. Това е нещо, което в България има нужда от внимание и развитие. Пловдив продължава да се адаптира във времето и показва силата на древния дух.

Живяла си в чужбина почти през целия си живот, какви бяха мотивите ти да се върнеш в България, и то точно в Пловдив?
Америка ми доскуча по едно време, а в Канада ми беше твърде студено. Нещо инстинктивно ме привлече към Пловдив, най-вече от любопитство и това, че корените ми са тук. Задържах се в града вече пет години и половина и намирам смисъл в това, което правя. Мотивира ме това, че се интегрирах и участвам в градска инициатива за развитието на културната сцена.

Пловдив просто плаче от прецакан потенциал, но вече се вижда гражданската намеса. Не случайно слогана на 2019 е #заедно – само така ще се превърнем в един по-космополитен град и колкото и да звучи наивно – време е за малко вдъхновяващо и градивно настроение.

Цялото интервю четете в КАПАНА.БГ

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.