Спорът за стипендиите остава
Парламентът одобри на второ четене промени в Закона за висшето образование, внесени от Министерския съвет. Измененията засягат както реда за определяне на таксите във висшите училища, така и правилата за отпускане на стипендии, които се превърнаха в основния предмет на политическия дебат.
Нови правила за държавните стипендии
С промените се прецизира законовата рамка за получаването на стипендии от държавния бюджет. Повод за това са решения на Върховния административен съд от 2025 г., с които бяха отменени ограничения в подзаконовата нормативна уредба относно достъпа до стипендии на студенти, които се обучават срещу заплащане или в задочна, вечерна и дистанционна форма.
Новите текстове предвиждат държавни стипендии да получават студентите в редовна форма на обучение, които се обучават в места, субсидирани от държавата.
В мотивите към законопроекта се посочва, че разграничението не е свързано с различни академични изисквания или с качеството на обучението. Аргументът е свързан с различния обхват на публичното финансиране.
Намаляват минималния компонент при определянето на таксите
Сред останалите промени е намаляването на минималния размер на средствата за издръжка, които участват при формирането на таксата за обучение. Предвижда се този дял да бъде 50%, вместо досегашните 60%.
Променя се и редът за определяне на таксите за кандидатстване във висшите училища. Академичните съвети ще могат да определят техния размер, без да се налага те да бъдат утвърждавани от Министерския съвет.
Опозицията видя риск от дискриминация
Най-острите критики в пленарната зала бяха насочени към текстовете за стипендиите.
Николай Денков от „Продължаваме промяната“ заяви, че формацията ще подкрепи повечето промени, но има възражения срещу параграфите, свързани със стипендиите. Според него законът съдържа важни и необходими облекчения за университетите, но предложеният подход поставя въпроса за неравно третиране на различни групи студенти.
Подобна позиция изразиха и представители на „Демократична България“. Елисавета Белобрадова и Анна Бодакова определиха ограниченията като проблематични и поставиха акцент върху студентите, които съчетават работата с обучението си.
Според Бодакова задочната форма не означава по-малка ангажираност към образованието. Тя предупреди, че работещите студенти не трябва да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само заради формата, в която следват.
Управляващите: Става дума за предназначението на публичния ресурс
От другата страна на дебата Александър Узунов от „Прогресивна България“ заяви, че промените не разделят студентите според техните способности или качеството на обучението им.
По думите му законът определя условията, при които може да бъде предоставяна конкретна форма на държавна финансова подкрепа. Той подчерта, че след решенията на ВАС е необходимо правилата да бъдат ясно разписани в закона.
Узунов посочи, че за социално уязвимите, работещите студенти и хората с високи академични постижения могат да бъдат разработени отделни механизми за подпомагане.
Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС също защити позицията, че държавата има право да определя как да насочва средствата за стипендии. Според него решението на ВАС не означава, че съществува дискриминация между различните форми на обучение.
Възможно е сезиране на Конституционния съд
По време на обсъждането депутати заявиха готовност да бъде потърсена и оценката на Конституционния съд за част от новите текстове.
Така, въпреки че промените в Закона за висшето образование вече са приети на второ четене, спорът около достъпа до държавни стипендии за студентите извън редовната форма на обучение вероятно ще продължи.
