Работата на Фондацията се усложнява, но няма да спре
Обидени сме на хората, които промениха логото ни с кибрит и туба бензин
Паулина Гегова
Много хора се изказаха за ситуацията от съботния ден. Той вдигна на крака не само целия град, но и цялата държава. Точно затова Под тепето търси различни гледни точки на хората, свързани по един или друг начин с Тютюневия град. Може би едни от най-значимите са екипът на Фондация „Пловдив 2019”, тъй като градът беше и все още е включен в апликационната книга на Европейска столица на културата.
Срещнахме се с изпълнителния директор на „Пловдив 2109” –Валери Кьорленски, който ни сподели своето мнение и бъдещите планове на Фондацията, относно изгорелите паметници на културата.
-Г-н Кьорленски, как започна работата на Фондацията с изоставените складове?
Фондацията е организацията, която възобнови дебата около тютюневите складове. Ние им обърнахме внимание, влязоха в нашата организация и те станаха много по-видими. Никога не сме имали инфраструктурни намерения в тютюневия град, защото земята е частна. В нашата програма влизаха събития и намеси в публичните пространства на Тютюневия град и фокусиране на вниманието на собственици и граждани към забележителното културно и архитектурно наследство на града. По този повод направихме сайт, в който градът е подробно картографиран, има снимки, има история на отделните складове. Направихме няколко публични дебата, посочихме няколко добри примера за съхраняването им. Предстоеше ни да изготвим бизнес модел, който да убеди собствениците, че има смисъл да се инвестира в тях.
-Какво предстои от тук нататък?
И бутнатият преди няколко месеца склад, и изгорелите сега са лоша новина за града. Задачата ни много се усложнява, но в случая с тютюневия град съм напълно убеден, че община, Фондация и гражданско общество имат едни и същи интереси, а именно – запазването му. Анонимната омраза, която се излива в медиите към нас и общината е неуместна. Собствеността е отговорност, а отговорността за тази собственост трябва да се носи от собствениците. Ние сме твърдо убедени, че трябва да продължим програмата и да работим. Тютюневият град е само малка част от програмата. Тя съдържа общо четири платформи, в които складовете влизат. Но определено градът ни заслужава да бъде запазена паметта му.
-Какво е мнението ви относно огъня?
Да горят културни паметници, винаги е трагедия. Не съм сигурен кой го е запалил, но самият факт, че горяха, е лош знак. Аз мисля обаче, че това нещастие трябва да ни накара да се обединим и работим заедно, а не да се мразим и да се плюем. Чувствам се лично обиден на хората, които анонимно извадиха нашето лого и го промениха с кибрит и туба бензин. Никой от нас не го е запалил, нито се е грял на огъня след това. Успехът на Европейска столица на културата е непосилен само за екипа на Фондацията, затова трябва помощ и от гражданите. Не ми се иска да вярвам, че палежът е умишлен и че хора са способни на такова нещо. От друга страна, всичко в този свят е възможно. Може да се окаже и нелеп инцидент, и огромна конспирация.
Интересно ми е да ви чета семейните скандали, когато сте анонимни тук. Иначе един пред друг си правите мили очички и сте си много любими. Това е проблема на цялата държава. Че всеки се крие зад размитата отговорност.
За краудфъндинг компанията го пише в Апликационната книга. За сведение
Каква Анонимна омраза бе, тоя болен ли е? Хората си застават и с имената и с думите. Ако бяхте свършили нещо за Тютюневия град и не спахте толкова време никой нямаше да ви напада. Но Кьорленски – ти и Светлана сте удобни за Тотев и Стоянов, Затова ще понасяте критики от пловдивчани. Айде марш в синята дупка…
каква компания ще купува скаладове бе малоумник, с държавни пари нищо няма да се купува за кефа на маладите комунисти- такива инициативи трябва да се разследват
Този пък се е обидил. Не познавам човек, който да оглавява важна институция в тази държава и да не е обиден на гражданите. Въпрос към него: Какво свърши за разрешаване на проблема за статута на тези сгради. Истината е, че на никой не му пука и след това се обиждат.
Били правили бизнес план. А краудфъндинг компанията, която трябваше да изкупи на разумни цени поне един склад кога ще бъде създадена и ще заработи.