Карикатура: Биляна Янкова
Текст: Аня Петрова
Когато някой ти каже, че Тери Пратчет е починал, първата ти реакция е да провериш всички интернет възможни варианти, че това е поредната шега с нечия смърт.
Е, не беше.
Мамка му- НЕ БЕШЕ! Знам, че всички очаквахме тази смърт. Беше болен. И търсеше избавление. Бляскавият му ум искаше да продължи да тиктака, но Алцхаймер имаше друго мнение по този въпрос. Тери обаче, със съдействието на Смърт, естествено, омагьосаха диагнозата и избягаха преди навалицата.
Въпреки спасението на душата му обаче, мъката е тук, сред нас, защото няма да имаме шанса да четем новите му истории. Милиони страдат с отлитането на Тери, заедно с мен, заедно с теб (по)читателю. Да, той беше човекът, който създаде не само гениални книги, а едно световно семейство.
Един умира, а друг се ражда, нали така? Но пък това е казано за хората. Пратчет е Бог. Той е създателят на моя мечтан свят. Той сътвори най-добрите ми приятели. Той изказа думите, които носех в себе си и пресъздаде случките, които сънувах като малка. Пратчет е бащата, който с думи те прегръща вечер и те целува за лека нощ, а после притваряйки вратата – просто е там секунда-две, за да ти се порадва. Пратчет е човекът към когото се обръщаш в тежък ден, защото той може да те усмихне, той може да те разсмее.
Някои хора не са създадени, за да умрат.
Не са създадени, за да бъдат забравени.
Не са създадени, за да тъжим за тяхната загуба.
Усмихвам се, защото те имаше. Защото ми показа, че светът, който нося в себе си не е единствен. Защото думите ти се изписаха в душата ми и я направиха по-красива. Щастлива съм, защото когато ми залипсваш, ще взема твоя книга и ще я прочета. Винаги ще го правя, а вероятно и често. Усмихвам се, защото доживя да видиш животите, които промени с творчеството си. Усмихвам се, защото имах честта да живея с теб в едно време.
Почивай в мир и предай поздрави (че и едно наздраве) на всички горе. И пий един чай със Смърт…
— Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от…фантазии, за да понасят живота?
— ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.
— И затова си имаме феи? Дядо Прас? Дребни гад…
— ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.
— За да повярваме и в големите?
— ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА…
— Нямат нищо общо помежду си.
— НИМА? ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА…„ПРАВОТА“, ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО
И аз съм почитател. Но се оказва, че не всички поразени от болести на ума, имат този светъл дух. Тогава е много трудно. Да се надяваме, не знам на какво…На добротата, на съпричастието..Понякога всичко ти става толкова тегаво, че не знаеш в коя посока да тръгнеш.