Мислех да мълча. Кълна се. Но ми писна. Всеки ден чета интервюта, нови словоизлияния и тежки, драматични писма, отправени все към мен. И все по един и същ, явно световен въпрос- връзката ми. Не се ли чувстваш виновна? Не мислиш ли, че един ден ще ти се върне? Това ме питат разни хора. А други говорят пред медиите, че трябва да се чувствам виновна и едва ли не, да си срежа вените от греха, който съм извършила. Единствено тук, в Под тепето и в списание ОК на 20 декември ще дам отговор на въпроса, който явно интересува толкова много хора (чак се учудвам колко). Не ми тежи грях на сърцето! Не се чувствам виновна! Няма от какво да се срамувам. И нямам намерение да се оправдавам пред когото й да било, тъй като се случи нещо съвсем естествено. Когато окови тежат на две сърца, трето ги разбива. Къса веригите с гръм и трясък и освобождава една енергия. Това е! Всъщност, не е станало кой знае какво. Това са нещата от живота. Днес си щастлив, обичаш някого, обичан си. Утре не. Човекът, който си обичал, отива при друг. Това се случва на всеки и по всяко време и не мога да разбера каква е толкова драмата. Замислете се, кой не е минавал по подобен път.
Всеки има своя си гледна точка, собствена си, пречупена през чувствата си истина, проектира я според емоциите си. Но всъщност, често истината е съвсем друга. И често човек си затваря очите за товая, което е видял. Премълчава го, гони го от съзнанието, не вярва, не приема. Чета напоследък някакви изказвания, в които един човек говори за нещо, което не е знаел. Само че не е така. Този човек знаеше какво се случва дълго време и бягаше от истината, за да създаде своя собствена такава. Нещо като защитна черупка. Не знам в момента дали някой се опитва да си прави PR от всичко, което се случва. Аз не приемам за нормално да се говори не за работата, за кариерата пред медиите, а за това кой бил виновен, кой къде е сбъркал, кой какво е знаел и кога го е научил. Не искам повече никой да ме занимава с тази тема. Нека хората гледат в себе си. И да се опитват да не повтарят грешките, които са направили. Може би така ще инвестираме енергията си в нещо градивно, а не в махленски разправии из сайтове, вестници и списания.
