Едва половината от децата в училище проявяват интерес към темата за наркотиците, споделя Симеон
Търсейки многобройни гледни точки по темата за наркотиците, се свързахме с един млад и деен човек. Той се казва Симеон Петров и освен, че учи, се бори за собствената си кауза – въвеждане на неформалното образование. Симеон е провеждал множество уроци и семинари с тази цел, като някои от тях са посветени именно на забранените субстанции. Ето какво разказа той за Под Тепето.
Стефка Георгиева
Като за начало се представи – кой си и с какво се занимаваш?
Здравейте, казвам се Симеон Петров и от почти 5 години се занимавам с обучения и неформално образование. Започнах с кратки обучителни сесии в гимназията си, след това сам започнах да такива. Към момента се занимавам с обучения на тематики като комуникация, презентационни умения, език на тялото, работа в екип. Правя го като част от екипа на МИКЦ Витоша (София), понякога по програма Еразъм+ и за частни лица и фирми. Бил съм част и от други мероприятия като Конференция на европейската мрежа InSafe и говорител на сцената на форум BGКлюче, където темата ми бе неформалното образование.
Какво те подтикна да се насочиш към неформалното образование?
Грешка, хаха. В родния ми град – Варна, има една организация, която се занимава с превенционни тематики сред младите в града. Когато бях 9-ти клас, се оказа, че момчето, което щяло да ходи на базовото обучение към тази организация, се е отказало в последния момент. Бях се запознал с педагожката в гимназията ми две седмици преди това и по някаква причина реши, че аз съм перфектен да запълня тази „дупка“. Това е.
Кои са основните пропуски, които се допускат в училище?
От страна на цялостното образование – пропуски са, че не се обръща внимание на креативността у учениците, не се замисляме как да излезем извън кутията. Също така голям проблем, лично за мен, е, че често чрез зубрене се постигат по-големи резултати в училище, отколкото с реално мислене и дискутиране на дадени теми. Аз лично, бих насочил погледа на министерството към начини на включване на неформалното образование към формалното, това, което е в училище. Също така, да дадат свобода на учителите да се грижат за интересите и мислене на учениците си, вместо да бързат да преподадат купчина информация, защото такъв е планът и може да има санкции за тях, ако това не бъде направено.
Какви теми подбирате за вашите срещи с децата?
Когато провеждах обучителните сесии в гимназиите темите бяха с превенционна тематика – сексуално образование, опасностите, които крие интернет и как да се предпазим, наркотици и психотропни вещества и трафик на хора.
Гoворите ли с тях за наркотици?
Да, една от основните теми бяха за наркотици. Честно казано сексуалната тематика и безопасния интернет бяха най-интересни на учениците, защото се оказа, че ги вълнуват най-много.
А защо смяташ, че не ги вълнува толкова много тази тема?
Забелязал съм, че са 50 на 50 нещата. Някои не ги интересува, защото си мислят, че знаят всичко от приятели, филми и прочие или пък са твърдо против наркотиците и просто не искат да повдигат темата. Има и такива, които са силно заинтересовани и търсят всевъзможни детайли, но за жалост повечето от тях употребяват и темата за наркотици, естествено, им е интересна.
Как протича един час, посветен на дрогата?
По много различен начин от нормалния час. В обученията, които водя, използвам главно неформални и интерактивни методи за обучение. Учениците се движат, решават реални казуси, анализираме проблеми и дискутираме. Дискутираме много, за да можем да разменим знания, защото често докато младежите се учат от нас и дейностите ни, ние също научаваме нови неща от тях самите.
Учениците имат ли познание по темата или не са достатъчни?
Когато започнах да се занимавам с темите преди 5 години, повечето знаеха общи неща, които са им казвали родителите, които са видели от някой филм или пък някой приятел случайно им е разказал. Като цяло информацията не беше нито пълна, нито особено качествена. Често е имало и младежи, които наистина знаеха неща в дълбочина, но причината беше или интерес към темата, или, за жалост, обкръжение, което употребява някакъв вид субстанции.
По мои наблюдения, последните години употребата на някои вещества и като цяло цялостната тема за наркотиците стана доста активна и „модерна“ сред младите. И смятам, че до голяма степен младите мислят, че е модерно да пушиш трева или да шмъркаш. Както преди 30 години беше модерно да се пуши.
Какъв подход на работа избираш ти, когато коментирате толкова тежка тема?
Подходът ми винаги е бил да представя темата по възможно най-интересен и различен начин, за да изберат самите ученици да са активни и всъщност да научат нещо. Когато съм говорил по тези теми никога не съм говорил тип „Вие ТРЯБВА да правите то и да НЕ ПРАВИТЕ това“, което често се случва в един нормален час. Аз съм давал информиран избор. Ако решите да употребявате амфети ще изпитате това, но с тялото ви ще се случи това и това. След няколко месеца може и това.
Съзнанието на младежите е доста особено и ако решат нещо, ще го направят със или без нашата позиция по въпроса. Всички те имат примери за подражание, които им влияят много силно и те се развиват чрез тях. Затова не се опитвахме да ги накараме да не правят нещо. Ние бяхме до голяма степен примери самите ние. Ние им помагахме да разберат и двете страни, как да се справят с проблемите и натиска на приятелите си и къде да намират помощ.
Смяташ ли мерките на настоящото законодателство за достатъчни и ако да/не защо?
Темата за законите и психотропните вещества е много сложна, затова не искам да навлизаме в подробности. Като насоки към министерствата бих дал да се обърне повече внимание на метода връстници обучават връстници, защото този подход е доказал по-добри резултати на обучение, особено на подобни тежки и консервативни теми сред младите хора.
Трябва ли да се борим превантивно с наркоманията у нас и ако да – имаш ли идея как?
Както казах, младежите се влияят от своите идоли много. Затова трябва ние самите да сме идоли за тях, още от най-ранна възраст. За да можем да изградим по пасивен начин добро разбиране и отношение у тях.
Какво би посъветвал родителите?
Да говорят с децата си. Да са до тях. Не като „онези лошите, които ще ми се скарат“, а като човек, който ще ги изслуша и ще им даде полезен съвет. Опитвайки се да не говорим за темата или пък да забраняваме и наказваме с надеждата, че ще се научат от само себе си е много грешен метод. Детето ви само ще реши дали да пробва някакъв вид наркотик или не. От вас зависи дали ще бъде крито от вас или ще сте човека, с когото то ще говори и дискутира.
А децата?
Думата „не“ не е нещо грешно. Ако чувствате, че нещо не се връзва с вашия мироглед, просто не го правете. Защото най-честата причина младеж да опита или да започне да употребява нещо е по пример на своите приятели и обкръжение. Дори да не иска първоначално, от страх да не бъде подиграван за отказа си или пък да бъде отхвърлен от групата, се съгласява да бъде част от дейността.
Ако твой приятел започне да те убеждава да пробваш, то е защото той смята, че е хубаво и ще сте готини. Приятелите не осъзнават, че вредят на себе си, още по-малко на вас. Затова смятат, че реагираш тъпо, ако откажеш. „Хайде бе, аз ти го казвам – приятели сме, кога съм те карал да правил нещо гадно или вредно?!“.
