МненияПод ножа

Тотален хаос и още повече въпросителни след така нареченото представяне на проекта за галерия на Гладстон

Снежана Фурнаджиева, влязла в ролята на проектант, не иска на художниците „да им строят кашонче”, а държи на пасаж по тротоара

Оторизираме нелегалност в строителството на знакови публични сгради ли, питаха на дискусията, след като стана ясно че проектът е конфиденциален

Архитекти: Заместник-председателят на КАБ участва в практиката инженеринг, така че как КАБ да се бори с тази практика

Иво Дернев

Да бъде проведено широко обществено обсъждане, на което да бъде показан целият актуален проект за нова художествена галерия на „Гладстон”, да бъдат представени всички реални чертежи и пълният набор документация, свързана с него. С такова становище ще излезе регионалната колегия на Камарата на архитектите в България, след абсурдното, според самите архитекти, представяне на идейните решения за бъдещата обществена сграда в центъра на града. Както Под тепето писа по-рано през деня, оказа се, че проектът е конфиденциален и проектантите му нямат право да го показват. Същото се отнася и за изпълнителите на поръчката. Това обаче стори председателят на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева, която де юре не се явява страна в казуса.

От самото начало на продължилото близо два часа заседание художничката Фурнаджиева се извини, че влиза в ролята на проектант, но подчерта, че иска да знае мнението на архитектите и те да й заявят кой проект харесват повече- първоначалния или преработения след изричното изискване на общината. В крайна сметка обаче се разбра, че председателят на ДПХ е застанала пред архитектурната гилдия, за да защити първия проект на арх. Петкана Бакалова и арх. Тодор Узунов, за който има издадено строително разрешение. И да поиска одобрението на колегията. Но това не се случи.

За организирането на презентацията Фурнаджиева се мотивира с идеята да провокира разговор, който да доведе до публичност относно реализирането на проекта. На въпрос на Под тепето защо това се случва едва сега, след като старата сграда е съборена, процедурата, в която самата тя участва от самото начало е минала, изкопът е направен, има излети бетонни основи и издадено строително разрешение, Фурнаджиева отговори, че е имала идея за обсъждане, но е чакала общината да направи тази стъпка.

Още в самото начало архитектите попитаха защо се организира това събитие и защо са поканени на него, след като в залата ги няма  проектантите и представители на фирмата изпълнител ГБС. Фурнаджиева обясни за договорните клаузи за конфиденциалност. По-късно вметна, конфиденциалността се появила в последните няколко дни.

Допълни, че две години членовете на Дружеството на пловдивските художници са защитавали старата постройка. Причината да прибегнем до събарянето бе изкупуването на правата за сградата. Така се стигна до процедурата за инженеринг, в която спечели проектът на Главболгарстрой,  каза художничката и започна да представя някакви визуализации на присъстващите, от които те нищо не разбраха.

Тръгна от 3D картинка от проекта на ГБС, с който те са спечелили поръчката за инженеринг. След това се спря на първата идейна концепция на архитектите Бакалова и Узунов, която бе отхвърлена от общината. След това двамата на екрана се появи новото предложение, което предвижда отваряне на пасажа от предната фасада на бъдещата сграда и отстраняването на бетонния „крак”, който прекрачва тротоара на Гладстон. Според първата преработка пасажът е с близо 4-метров проход през пешеходната алея, като идеята му е да „засмуква” потока, както го описа Фурнаджиева. Още тук председателят на дружеството на пловдивските художници разбра, че презентацията й няма да се случи точно така, както си е представяла. Първи я прекъсна арх. Илко Николов.

Не е сериозно това, което правите, г-жо Фурнаджиева. Какво правим тук, след като нямате право да изнасяте информация, прекъсна я председателят на Съюзът на архитектите в България- клон Пловдив. След това се включи инженерът, консултант в проекта, който подчерта, че представянето на различни визуализации и идеи е абсолютно безсмислено, тъй като има издадено строително разрешение по първия изготвен проект и на база него вече се правят изкопни работи.

Какво правим в момента? Оторизираме нелегалност в строителството на знакови публични сгради ли? Имаме Закон за устройство на териториите, според който нещата не могат да се случват по този начин, попита без да чака отговор архитектка.

Конфиденциалност за публична сграда, която ще се изгради с публични средства? Да не би да се прави бомбоубежище там, попита саркастично арх. Христо Гинев.

Веднага след това Снежана Фурнаджиева отвори нова визуализация на екрана, която представляваше сградата от преработената от проектантите първоначална идея, но без пасаж, със стъклено лице и изчистена визия. Тук вече архитектите тотално се объркаха. Настана пълна суматоха. Добре, какво ни показвате сега? Кой е проектът? Какво ще се реализира, питаха архитектите. Художничката обясни, че искат да им построят „едно кашонче”, а това не се харесва на дружеството. Те си искали пасажа. И допълни, че тъй като проектът с пасажа бил малко по-скъп, те отворили дарителска сметка, а арх. Бакалова била говорила с две големи фирми, които били готови да помогнат. Тогава вече ситуацията избухна.

Какви ги говорите. Какви дарения. Има ли въобще количествено-стойностна сметка. Та това е публична собственост, попитаха чудещите се какво става архитекти. Фурнаджиева започна да ги убеждава, че пасажът бил най-интересното в бъдещата сграда. В основата на една галерия е пространството, осветлението. Не са ефектите. Осветени пространства са нужни, не ефекти и пасажи. Говорим за нова важна публична сграда на мястото на предишна такава. Този проект по никакъв начин не надскача старата галерия, а трябва да е така, подчерта арх. Христо Гинев.

Да разбираме ли, че искате на всяка цена някаква сграда, за да си сложите картините там? Какво ни показвате и какво се очаква от нас, попита арх. Петко Прокопиев влязлата в роля на проектант художничка. Исках да огледате вариантите, тъй като се хареса орязания проект, настоя Фурнаджиева за пасажа си. На помощ й се притече председателят на КАБ- Пловдив арх. Петко Костадинов, който обясни пред колегите си, че Фурнаджиева иска просто да разбере коя точно идея се харесва на гилдията. Как да изразим своето харесване, вдигна рамене архитект.

Сега сме се събрали и просто си говорим, а дори не знаем какво е било заданието, каза друг.   Какъв разговор водим? Няма проект, няма градоустройство, гледаме някакви картинки, които не трябва да виждаме. Това е нещо като приятелска среща, констатира арх. Илко Николов.

Всичко е заради порочната практика инженеринг. Трябва да се направи конкурс, а не да се бърза, предложи един от присъстващите. Да, ама така оставаме на улицата, подскочи Снежана Фурнаджиева. Готови сте на всякакъв компромис ли? Е, ние не сме готови да направим този компромис, репликира я арх. Петко Прокопиев.

Тази забрана за показване на проекта ме изуми днес. А Камарата на архитектите не е реагирала. Като самият заместник-председателят на Камарата на архитектите в България се е подписал под такъв договор. Откъде дойде инженерингът? Ние всички тук сме поставени пред свършен факт, ситуацията е абсурдна. Трябва да започнем тези неща да ги следим и наблюдаваме от тук нататък, тъй като 90 процента от всички процедури в общината са инженеринг, каза архитектка.

Всички гледаха това нещо да бъде прокарано бързо-бързо. Всички работиха в тази посока. Включително арх. Бакалова, каза консултантът на проекта по инженеринг. Не е вярно, не е бързала, подскочи Снежана Фурнаджиева.

После отново се отвори темата за процедурата инженеринг. Заместник-председателят на КАБ участва в практиката инженеринг, така че как КАБ да се бори с тази практика, попита арх. Илко Николов. Фурнаджиева отговори така: „Кой би отказал? Никой не отказва!”. Което разгневи някои от архитектите. „Не говорете така. Аз отказвам!”, изправи се на крака арх. Христо Гинев.

Защо няма паркинг тази обществена сграда? Това е закононарушение. Нас ни скъсват задниците за най-малка кооперация без достатъчно паркоместа. За едни важат правилата, за други не ли, включи се отново арх. Илко Николов, преди да напусне преждевременно залата.

Към края на дебата започнаха да се появяват и предложенията. Едното бе да се излезе със становище обществената поръчка да бъде прекратена и да се отиде към конкурс. Другото бе кметът да представи проекта. Предложи се да се премахне съществуващата регулация, която предвижда разширение на Гладстон с още две платна, тъй като това няма как да се осъществи. А Фурнаджиева настоя: „Искаме си белия проект”, който по подразбиране бе идеята за сграда с пасаж, а не с изчистена архитектура. На предложението за прекратяване на процедурата тя остро възрази: Това ще е зловещо спрямо художниците.

В крайна сметка се реши становището за призовава за широко обществено обсъждане на проекта за нова художествена галерия на Гладстон. Дискусията обаче отключи повече въпроси, отколкото даде отговори. И разкри дълго спотаявани дори сред архитектите проблеми. Като този как зам.-председател на КАБ, която се бори срещу порочната процедура инженеринг, се подписва под процедура за инженеринг.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

3 коментари

  1. Впечатляващо е,че на хората с години не им позволяват да си ремонтират сградите по булеварда, за да може да се разшири в името на целия град,а днес,заради необосновата приумица на проектант и художници, това се оказва излишно и опцията безвъзвратно ще изчезне.

  2. Архитектурната професия да бъде забранена във Вечния, АМА Древния! Опростачавай смело!

  3. арх. Петкана не намери смелост и достоинство да се изправи пред колегите си. Същите, които я избраха, за да се бори с непрозрачната и порочна схема на инженеринга.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
📨 Изпрати новина