Аня Петрова
Тежко, брате, се живее сред глупци неразбрани!
Ти живееш вечно и днес повтаряш тези думи. Ехе, колко време мина от как си физически мъртъв и наблюдаваш всичко онова, по ангелите, което се случва тук на земята, докато ти си точиш виното в някоя райска кръчма и описваш за пореден път подвизите си. Седиш в гръб и те прострелват, ограбват и те обръщат колкото да ти се изплюят в лицето.
Кой ли?
Ами, онези с лява ръка и десен джоб. Онези,за които се цензурирам насилствено, които нахлуха в Националния музей „Христо Ботев”, кръстен на теб, за да го обрат. Посред нощите. Направиха витрините на сол, че да я мятаме през рамо щом видим случилото се.
Както и да обърна картината не я виждам. Ти сигурно я съзираш там, отгоре, но аз не успявам. Гледам я, но не мога да я видя. От кой зор ще го направиш? От чие сърце? То злорадство, то алчност и наглост, но винаги съм мислела, че при името БОТЕВ на всеки му трепва нещо у сърцето. Ако го има изобщо. До тук (що годе) добре – но в навечерието на национален празник като 22 септември да започнеш да крадеш национално богатство… Може би единственото по-нахално от това би било крадецът да си направи селфи с новите придобивки и да си го сложи за профилна във Фейсбук.
Аз преди месеци на шега казах да се изгори „История славянобългарска”, но явно не сте ме разбрали правилно. Вечер си спим спокойно, сутрин си пием кафето, обядваме, вечеряме и пак си лягаме. Случило се нещо, за което има заведено досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Та, ще хванем сега бай ти Иван от село да го обвиним, защото звучи като достатъчно неизвестен, а извършител все можем да го направим. Нужно е някой да изкупи греховете, а с откраднатите знаци от музея– каквото сабя покаже. Пардон, тя също е открадната.
Значи, за един изрисуван соц паметник може да се вдигне световна гюрултия. Може години наред да се тръби за Дядо Коледа и Жокера, които бяха временно там, но за гавра с Ботев се дерем няколко часа и тихомълком чакаме следващото деяние. КАК НЕ! Срам. Толкова срам, че не искаме да си признаем, че всеки един от нас има вина. Стоим със скотското си мислене и глава наведена до коленете, после обвиняваме Вуте, кажем десет пъти „Дево Мария” и мислим, че всичко ще бъде наред. Да, ако някой ми позволи аз да измисля наказанието на онези скъпоценни крадци – режете им ръцете до лакът. Нали, да си знае за следващия път къде се пипа и къде само се гледа. То сърца вече нямаме, видяло се е, но поне страха да си върнем, че да има грам смисъл от законите. Морал и вяра – те, че онези със сърбящите ръце ще горят в девети кръг на Ада е ясно, но да речем, че решат да ги върнат – спокойно, никой няма да им опрости греховете. Никой не би им дал почетен орден (като откраднатия) за дето са свършили човещинка веднъж в живота си.
Кой ще намери крадците? Някой будува ли в момента по цели нощи в опита си да разгадае къде е всичко от музея? Защо е сторено.- от глупост или алчност (ако е първото- толкоз по-зле)? Не, разбира се. Това е поредният идиотизъм на глупците неразбрани, който ще си остане петно в някаква крими хроника, въпреки че е далеч повече от това. Никой никога няма да направи нищо, за да разберем защо се е случила тази свинщина. Всеки и всякога ще забрави за случката.
Мисля да завърша с въпрос: Някой помни ли, че лятото ограбиха паметника на връх Шипка?
