Влогърът, който посочи паралелния свят на децата ни
20.00ч. Температура от 1 градус, който според синоптиците се усеща като минус един. На едно място в Пловдив обаче е горещо, много горещо. Тате, докоснах го. Ще спя с книгата му, крещи момиченце, което се гушка в родителя си. Двамата излизат от книжарница Хеликон на центъра. Детето е щастливо, защото току що е изчакало 4-часовата опашка и е взело автограф от любимия си влогър- Емил Конрад. Бащата е измръзнал, олекнал с 9 лева за книга на автор, който чува за първи път и упражнява професия, за която дори не е предполагал. Леко изморен е от дългото висене пред книжарницата, с нюанс на нервност в изражението, но задоволството надделява- малката му дъщеричка не само ще чете книга, но е направила невъзможното да я притежава и да застане пред напълно анонимния нему Конрад.
Аз не знаех как да реагирам на ентусиазма на сина си. Накара ме да търчим към книжарницата още на обяд. Честно казано съм силно четящ човек и такива експлозии като тази, която ме отнесе днес на Главната, ми се струват много изкуствени, много комерсиални. Но може би бъркам. Радвам се, че видях тук толкова много деца, стотици, не хиляди деца, които се стремиха истерично към книга. Мисля си, че това е по-важното, размишлява майка на 12-годишно момче, което чака в студа, докато то е на заветните няколко крачки от идола си вътре. В самата книжарница има няколкостотин човека- деца и техните родители. Въпреки късния час, петдесетина младежи подскачат отвън в трепетно очакване да застанат очи в очи с влогъра Емил. Заградителни ленти, вече раздразнени от невижданата истерия и масовостта й гардове, които започват да се отпускат след дългия ден. Напрежението пред Хеликон спада. Но днешната неделя няма да бъде забравена за книгоиздаването и книгоразпространението в Пловдив никога.
Феномен? Едва ли! Гротеска? В никакъв случай! Удар по сериозната българска литература и писателска общност? Не! Просто паралелен свят, в който живеят децата ни и за който очевидно не предполагаме.
