Захарта е основният пристрастяващ компонент във всеки буркан
Тиквеното и картофено пюрета са измесетни от нишесте
Написаното на етикета често не отговаря на съдържанието
Таня Кънева
Извадка от експертно проучване на Асоциация "Активни потребители" взриви родния пазар през проследните дни. Новината за наличието на токсично вещество с наркотичен ефект в пловдивска марка, от любимия продукт за мазане на поколения българи, обиколи мрежата с мълниеносна скорост. И докато всички се дивяха на шокиращата информация, малцина прочетоха първоизточника й, а още по – малко цялото изследване. За индустриалните лютеници отдавна има сигнали, че освен евтини суровини се ползват заместители като тиквено и картофено пюре, оцветители, некачествена мазнина, нишесте, консерванти и други.
Ако още не сте го сторили ще си позволим да ви посъветваме да се запознаете с него. Не заради шокиращото откритие на веществото олеамид. Първо, защото пробите за изследването са купени преди 6 месеца, който ял – ял… Второ, който и да прави в промишлени количества лютеница с такава добавка, няма сметка да я продава на такава цена. И трето – цялото изследване сравнява купената и домашната лютеница, като показва редица други тревожни тенденции, които сами по себе си също са опасни за здравето на любителите й.
Сладкарско изделие ли е лютеницата? Именно този въпрос задават от Асоциацията, виждайки резултатите от теста. Основният извод е, че „производителите добавят неприемливо много захар в продуктите“. В изследването са участвали 12 марки: "Велика домашна", "Dibsi", "Детска мечта", "Лютеничко", "Малечко", "Хорцето", "Дерони", "Олинезко", "Петел", "Идеал", "Първомай" и "Олинеза". Всички буркани са били закупени през август 2016 г. от големи търговски вериги. Само за 4 от марките е декларирано, че се произвеждат по Браншови стандарт „Лютеница“ на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.
Отрицателното
От гледна точка на етикетирането е установено, че само при 1 марка ("Петел" на "Дерони") отсъства задължителната информация за хранителна и енергийна стойност на продукта. В над 50% от търговските марки (7 от 12) декларираното на етикета съдържание на белтъци се разминава с повече от ±20% от реално измерените стойности. Най-голямо е несъответствието при марките "Идеал" и "DIBSI" – и при двете отчетените данни за протеина са много по-ниски от посоченото на етикетите. Анализаторите твръдят, че най-вероятно производителите не са измервали лабораторно съдържанието на белтък и си спестяват чушките и доматите за сметка на други по-евтини заместители като нишесте. При половината изследвани марки измереното количество въглехидрати се разминава с повече от 20% от обявеното. Най-голямо е при лютеницата "Идеал" – 17,3% при 8,8 на етикета. Усреднено в индустриалните лютеници е добавяно 5,1% прости захари, отговарящо на около 6 чаени лъжички кристална захар за един буркан от 500 гр. продукт. Най-много захар (7–8%) е прибавяна в храните на "Олинеза", включително в детската. В индустриалните лютеници се влага картофено и/или царевично нишесте за придаване на добър търговски вид откъм хомогенност. Измерванията показват, че то е най-много в продуктите на "Идеал" (5,4%) и "Малечко" (5,2%), за сравнение браншовият стандрат позволява прибавяне на до 2,5% нишесте. Това е спазено само при 3 от 12-те марки.
Положителното
От анализа на изследването все пак има и положителни новини. Въпреки че точно при проучването на влаганите оцветители е бил открит олеамида, освен него лаборантите открили, че в купешките лютеници няма изкуствени оцеветители. Мнението на експертите е, че в продуктите са вложени екстракти от естествените багрила като ликопен и каротен, които са екстрахирани от люспи на домати и чушки. Изследването развенчава още два мита. На всичките марки е извършен химически анализ посредством газова хроматография. Резултатите са категорични и показават, че е влагано слънчогледово олио, а не рапично. Резултатите показават отсъствие на картофено или тиквено пюре.
Тук е мястото да припомним, че според производителите един буркан трябва да струва 10-12 лева, ако е от истински продукти, не от био, еко и т.н., а от истински чушки и домати. Браншовият стандарт регламентира състава на лютениците, но от друга страна всеки има право да защити своята рецепта. Най-важното е производителите да бъдат честни към клиентите и всичко на етикета да отговаря на истината.
