Малки изби и чужди вина в изложението в панаира
Отключиха 134 милиона евро за лозари и винари
Без нито един от най-големите играчи във винения бранш стартира тазгодишното изложение Винария. 22-ото издание на панаира за вино акцентира предимно на технологиите и храните, които са част от паралелното изложение Фудтех. Представителството на винзаводи е минимално- няма ги гигантите Винпром Пещера, Карнобат, Вини Сливен и прочие и прочие, липсват и култовите изби Катарджина, Тера Тангра и др. От това се възползват някои компании като Dives, които са спретнали огромни щандове на изложението. Правят го и вносители на португалски, италиански, южноафрикански, турски и др. чужди вина. Както и много малки и току прохождаща родни изби. Големите играчи обаче участват с проби в международния конкурс и всички се борят за медали и Златните ритони, които ще бъдат раздадени довечера и ще бъдат няколко.
Това издание на Винария чертае новите тенденции в бранша- че мощните производители вече нямат толкова голяма нужда от имидж и реклама, както и че са се прицелели предимно в чуждите пазари, а малките от своя страна гонят нишите на местния пазар.
За сериозен ръст в износа на вино говори и Красимир Коев- шеф на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Той отчете като изключително важно отварянето на нови пазари в Азия, сред които китайския и тайландския. Именно там са се фокусирали и големите производители. Износът за миналата година например е 137 милиона литра вино, при близо 60 милиона от предходния период. Или ръстът е над 50 процента. Голяма част от износа е наливно вино, но интересът е огромен. 81 хиляди хектара е лозовият капитал на България. От тях се експлоатират близо 63 хил. хектара. Днес подписахме финансовата рамка на Национална програма за подпомагане на лозаро винарския-сектор през новия програмен период, която осигурява 134 милиона евро. Програмата предвижда 4 основни мерки – преструктуриране и създаване на нови лоза, резитба на зелено, инвестиции във винарски изби, промоция на българското вино, като финансирането с европейски средства е 75%, а самофинансирането – само 25%, поясни инж. Красимир Коев. За пример- в Германия финансирането с европейски средства е 50 процента. Това отваря много нови възможности. Не случайно имаме 14 предприятия, които се строят в момента. А те ще се присъединят към другите 260, обясни Красимир Коев.
Той отчете, че миналата година е била най-добрата от дълъг период насам по отношение на гроздовата реколта. 250 хиляди тона грозде е било преработено от винените заводи. Произведени са 175 милиона литра вино. Криза и сътресения в бранша няма. Факт е, че няма фалирало предприятие, допълни Коев.
Асоциацията на малките и средни винопроизводители, предимно семейни предприятия, имат свое представителство на Винария 2014. Тя обединява общо 20 изби, които правят само автентични, занаятчийски, истински и в същото време модерни вина. Говорим за китайския пазар, но той касае предимно големите винпроми. Ние ппроизвеждаме общо 150 хиляди бутилки годишно и нашата цел за износ е Европа, тъй като залагаме на качеството, а не на количеството. Нашият шанс като малки и средни изби е да бъдем обединени като асоциация, обясни шефката на Вила Юстина.
Зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев подчерта, че се залага на промоциите на българското вино по големите пазари в Азия и важните в имиджово отношение в Европа. Ще промотираме българското вино като цяло. Стягаме инициативи във Франция, Италия, Китай и много други страни с интерес към нашите вина. Тъй като големите китайски пазари започват да се ориентират към виното до десетина години ще стане така, че на планетата ще има винен недостиг, предрече зам.-министър Гечев.
