Автор: Петя Михова
Пред сериозен недостиг на вода се очаква да се изправим през 21 век. Различни експерти се опитват да намерят решение за по-лесното адаптиране и справяне с този процес. Едно от тях е управлението на водните ресурси.
В борбата с климатичните промени особено голяма роля имат влажните зони.
„Ние имаме роля за опазването на влажните зони и за опазването на околната среда. Например, когато избираме за домовете си почистващи препарати, може да поглеждаме етикетите и да избираме такива, на които не е отбелязан знакът „вредно“ или „опасно“ за околната среда. Това са по-силни химикали, които след това попадат в нашата канализация и във водоемите. Могат да се избират по-щадящи препарати“, посочи Йорданка Динева от фондация „Биоразнообразие“.
От изключителна важност за опазването на природата и в частност на водните ресурси, е правилното управление на отпадъците.
„За съжаление, един от много сериозните проблеми са опасните отпадъци, тъй като небрежното отношение към тях може действително да породи много проблеми и не само на водната среда“, обясни бившият евродепутат и основател на Сдружението „Черноморски институт“ проф. Маруся Любчева. Тя допълни, че водните ресурси не трябва да се използват безразборно.
През миналата година Средиземноморският регион беше засегнат от горски пожари и от едни от най-високите температури, регистрирани някога, включително рекордните 48,8°C в Италия. Тази година също не прави изключение. През юли в северната част на страната беше регистрирана най-тежката суша от 70 години насам. За да се справят с водната криза, няколко италиански общини обявиха ограничения. Във Верона се намали използването на питейна вода, а в Милано спряха декоративните фонтани. Сушата се отрази и на земеделието.
Сандро Бамбини е президент на консорциумa за напояване Sponda Soliva, който управлява напоителните системи, обслужващи фермерите в седем общини в италианския град Валтелина. Общата им поливна площ е около 1760 хектара. Бамбини притежава и ферма, която произвежда ябълки във Валтелина.
„Идеята започна през седемдесетте години, когато селското стопанство и преди всичко отглеждането на ябълки изживяваха своята експанзия. Хората осъзнаха, че чрез поточно напояване не е възможно да се постигне желаната производителност. Първоначално идеята беше то да се използва за напояване на лозарски масиви. Но тази идея се провали и консорциумът не се разшири. Тогава не се изграждаха поливни системи в лозята, но сега, особено след последната година, нещата се промениха и лозарите приеха идеята“, разказа той.
Според него е необходима предварителна подготовка, за да се избегнат неочакваните метеорологични промени, причинени от климатичните изменения. Това е особено важно за земеделците.
„Ще е много трудно, ако се мисли краткосрочно. Имам личен опит. Ако говорим за напояване, беше трудно да променим нашата система, защото това изисква инвестиции и време. Що се отнася до градушките, ако сте поставили мрежи, предварително можете да решите проблема, иначе не. Така че имате нужда от малко далновидност и подготовка. Една земеделска компания трябва да предвиди накъде отива климатът и да се подготви за това. Иначе, честно казано, не знам доколко човек може да се предпази и да преодолее всички трудности, свързани със земеделието”, допълва Бамбини.
България е на второ място след Исландия по брой минерални извори на територията си, но въпреки това е една от най-засегнатите от воден стрес на континента.
„Изграждането на синьо-зелена инфраструктура ще помогне за справянето с климатичните промени“, коментира Радина Калдамукова, магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия и учен от авторския кръг на отворената платформа за знание “Климатека.
„С помощта на точно определена растителност или по-интелигентни дренажни системи, ние можем да противодействаме. В един момент, когато например имаме по-големи валежи и повече наводнения, можем да задържим тази вода в такива инсталации в покривите на сградите и когато имаме засушаване и недостиг на вода, тези интелигентни системи я освобождават. Много важно е да се защитят влажните зони и да се опазят. Те могат да действат като начин да абсорбираме вода, когато имаме много големи количества“, допълни тя. Други начини са да се намали изхвърлянето на храна или да се инсталират контейнери за събиране на дъждовна вода, която може да се ползва и за битови нужди.
Подкастите от поредицата „Generation Z / Поколение Z“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с „Под тепето“.
