Срещата на върха между ЕС и Китай в Пекин: навигация през предизвикателства и възможности
Автор: Силвия Петрова
На предстоящата в края на тази седмица среща на върха между Европейския съюз и Китай, европейските политици ще се стремят да възстановят баланса на икономическите връзки с Пекин и ще настояват за улеснен достъп до местния пазар за европейските компании, както и за разхлабване на експортния контрол върху редкоземни елементи.
На срещата на върха, планирана за 24 и 25 юли в Пекин, ще бъде отбелязана 50-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Китай и ЕС.
В Европейския парламент в Страсбург, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Пекин поддържа най-големия търговски излишък „в историята на човечеството“, като изнася огромни количества стоки за Евросъюза, а в същото време поставя бариери пред европейските компании, които искат да правят бизнес в Китай.
„Ако партньорството ни ще продължи напред, е необходимо истинско ребалансиране – по-малко пазарни изкривявания, по-малко свръхкапацитет, изнасян от Китай, и справедлив и реципрочен достъп за европейския бизнес. Китай не може да разчита на износа, за да реши вътрешните си икономически проблеми. Свръхкапацитетът трябва да бъде решен при източника си – той не може просто да бъде прехвърлян на световните пазари“, заяви Урсула фон дер Лайен пред евродепутатите.
Тя, заедно с председателя на Европейския съвет Антонио Коща, ще поискат облекчаване на въведените от Пекин ограничения върху износа на редкоземни елементи от Китай, които са от съществено значение за производството на много уреди – от мобилни телефони до електрически автомобили.
Пекин се стреми да подобри отношенията си с Европейския съюз, в контраст на Съединените щати, но остават дълбоки противоречия в икономическите отношения между Пекин и Брюксел. Търговският дефицит между Китай и ЕС възлиза на 357 милиарда долара за миналата година. Европейските институции смятат, че производственият излишък, подхранван от огромни държавни субсидии, може да го увеличи още повече и европейският пазар да бъде наводнен от евтини китайски стоки, които ще подбият европейските компании.
Също така в Китай се добиват почти две трети от редкоземните елементи в световен мащаб. Азиатският гигант контролира и 92% от произведените от тях продукти, по данни на Международната агенция по енергетика.
Близките отношения на Китай с Русия също ще бъдат на дневен ред.
„Китай на практика подпомага военната икономика на Русия и ние не можем да приемем това. Начинът, по който Китай ще продължи да взаимодейства с войната на Путин, ще бъде решаващ фактор за бъдещите отношения ЕС-Китай“, беше заявката на Урсула фон дер Лайен.
Подобряват ли се или се влошават в последните години политическите отношения между ЕС и Китай? Отговорът на Лъчезар Динев, председател на Българо-китайската търговско-промишлена палата:
„Според мен се влошават и то драстично. ЕС и България имаме много силно отрицателно салдо с Китай. Преди около две седмици излезе статистика на „Евростат“, че всъщност ние сме голям нетен вносител на иновации от Китай, тоест има отрицателно салдо дори при иновациите, като не говорим за стоките и услугите. За мен тази среща е наложителна. Въпросът е какъв ще бъде резултатът от тази среща на високо ниво.“
Възможно ли е тези тенденции да бъдат обърнати, възможна ли е стратегическа партньорска връзка?
„Китай е изключително важен търговски партньор за Европейския съюз. Доскоро голяма част от производството на автомобили беше свързана с Китай, но напоследък китайците развиха много силно иновациите си и всъщност започнахме да внасяме автомобили от Китай вместо да изнасяме. През цялото време се говори за реципрочност, но такава засега не съществува. Що се отнася до технологиите се оказва, че ние може би субсидираме повече нашите стоки отколкото китайците, но сочим с пръст Китай. Ще ви дам пример: преди може би месец подписахме сделка за закупуването на 35 подвижни състава за 1.1 милиарда. Преди 7-8 години сделката беше друга, тя беше не 35, а 45 подвижни състава, гаранцията беше 35 години, 35 години разсрочено плащане и на 220 км/ч. В момента вместо 200 милиона са милиард и 100 милиона, за компенсация от 45 намаляваме на 35 подвижни състава, скоростите падат на 160 км/ч. Предварително плащаме този 1.1 милиарда и съответно гаранцията е 10 години. А причината за това е, че използваме една точка от нашия закон за обществените поръчки, където пише, че секторният възложител има право, тоест не е задължен, да отстрани участници, които не са членове на GPA. В Румъния не използват тази точка и си купуват например 100 трамвая от Китай на ниска цена, с високо качество, дълго години разсрочено плащане. Трябва да обърнем нещата – на първо място да бъде икономиката, а след това да бъде политиката. Това че Китай владее в момента всички редкоземни елементи е най-малкият проблем. Хората, които отиват да предоговарят евентуално условията на взаимоотношенията ни, трябва да се огледат. Ние имаме огромни проблеми с автомобилния сектор. Знаете за няколко години какво се случи с китайските износители на автомобили. Само че ние го гледаме през призмата „те внасят, ние им забраняваме“. Погледнете Африка, Южна Америка, Австралия и Океания. Там има ръст от 12 пъти на износа на китайски автомобили и съответно всякакви превозни средства. Най-притеснителното, което винаги подчертавам, е авиосекторът, където добавената стойност е може би десетки пъти от това, което се влага като иновация. Китай не само че няма да купува хиляди самолети от Европа, а със своите нови самолети заемат пазарите на Европейския съюз в Югоизточна и Централна Азия, Африка, Южна Америка. Поставяйки пречки на Китай, така всъщност те биват стимулирани още повече, за да вземат още повече пазари. Вместо ние да направим иновации и да бъдем преди тях.“
Кои са най-добрите и най-лошите възможни резултати от срещата на върха на 24-25 юли в Пекин, е въпросът ми към професорът по китаистика от СУ „Св. Климент Охридски“ Александър Алексиев:
„В най-добрия случай биха могли да се появят скромни търговски споразумения, ангажименти за климата, стъпки към изграждане на доверие. В най-лошия случай нерешените спорове биха могли да подхранят търговски конфликти, дипломатически разливи и по-широки геополитически последици. Към какво се стреми Китай? Най-вече към намаляване на европейските вносни мита върху електрическите си превозни средства, ратифициране на всеобхватното споразумение за инвестиции, сключено в края на 2020 г., китайските инвестиции в ЕС да не са обвързани с условия по отношение на трансфера на технологии или някакви други цели. Също така се стреми в двустранните си преговори Съединените щати относно митата Европейският съюз да не се ангажира с придържане към мерките на Америка, които ограничават износа за Китай на определени критични технологии. От своя страна Европейски съюз иска Китай да намали подкрепата си за руската икономика и Си Дзинпин да окаже натиск върху Владимир Путин за постигане на мирно споразумение в Украйна. Също така да намали износа на свръхкапацитета си за Европа, причинен от увеличението на митата на Съединените щати за китайския внос, по-специално чрез увеличаване на подкрепата за вътрешното потребление. Освен това да се ангажира да не прилага ограничения върху износа на критични минерали – толкова важни за европейската икономика. Да сътрудничи за осигуряване на трансфер на технологии към европейски компании, да се ангажира с принципите на лоялната конкуренция. И още нещо: Китай да не прилага заплахата от антисубсидийни мерки върху вноса на европейски млечни продукти и свинско месо и да премахне ограниченията си върху вноса на европейско медицинско оборудване, което в момента не може да бъде закупен от пълния си обем от Китай.“
Ще бъде ли 50-годишнината по-скоро символично събитие, или може да се превърне в отправна точка за по-балансирани и устойчиви отношения между ЕС и Китай?
„Настоящото състояние на нещата между двете страни е доста напрегнато. Съществуват продължаващи търговски спорове, опасения относно правата на човека и геополитическото напрежение, което прави малко вероятно това събитие да стане повратна точка за по-балансирани и устойчиви отношения. ЕС изрази загриженост относно нарастващите връзки на Китай с Русия, особено по отношение на икономическата подкрепа на Пекин за Москва чрез покупки на енергия, износ на стоки с двойна употреба, което ЕС възприема като непряка помощ за войната на Русия срещу Украйна.“
Ако на срещата не се постигне съществен напредък, какви ще бъдат следващите стъпки на ЕС – по-строги търговски ограничения, по-тясно сътрудничество със САЩ или засилване на усилията за диверсификация?
„Следващите стъпки на Европейския съюз би трябвало да се съсредоточат върху засилване на усилията за диверсификация, за да се намали зависимостта на блока от Китай в стратегически области. Въпреки че по-строгите търговски ограничения биха могли да играят поддържаща роля, както и по-тясното сътрудничество със Съединените щати, все пак диверсификацията предлага най-практичния и единен път напред. Ескалацията може да предизвика ответни мерки от страна на Китай, което би навредило на европейските износители и би повишило разходите на потребителите. Държави като Германия и Франция със значителни търговски връзки с Китай може да предпочитат предпазливост, докато други настояват за по-твърда линия. Европейският съюз би могъл да се съгласува по-тясно със Съединените щати, за да противодейства на глобалното влияние на Китай, като потенциално координира търговските си политики или мерки за сигурност. САЩ предпочитат по-конфронтационен подход към Китай, докато ЕС е по-склонен към мултилатерализъм и диалог.“
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
