Изложбата ще бъде в галерия SARIEV през март и април
Галерия SARIEV Contemporary ще представи в Пловдив самостоятелната изложба „Роботите не се изпотяват“ на репрезентирания от галерията автор Правдолюб Иванов. Изложбата ще се състои между 1 март и 30 април 2019 г. в пространството на галерията и ще бъде открита на 1 март, между 19 – 21 часа в присъствието на художника. Изложбата е създадена специално за галерия SARIEV Contemporary.
Текстът към изложбата е от Правдолюб Иванов:
–
“Идолите им са от сребро и злато,
направа на човешките ръце.
Те имат уста, но не говорят;
Очи имат, но не виждат;
Те имат уши, но не чуват;
Носове имат, но с тях не миришат;
Ръце притежават, но не докосват;
Крака имат, но не ходят;
Нито звук излиза от техните гърла.
Като тях ще станат онези, които ги правят,
както и всички, които се уповават на тях.”*
Всяко изобретение или нова технология е продължение, екстензия на нашите физически тела, твърди Маршъл Маклуън в прословутата си книга oт 1964 г. “Understanding Media: The Extensions of Man”, и нарича този процес автоампутация, като настоява, че тази трансформация изисква от нас напълно нови съотношения, или нови равновесия и баланси между нашите органи и тези технологични “разширения” на тялото и съзнанието ни.
Думата робот е измислена от чешкия писател Карел Чапек** и идва от славянската дума за работа, принудителен труд. Изминали са почти 100 години оттогава, и съдържанието ѝ достигна до централната нервна система на човечеството, алармирайки за страхове и надежди.
Изложбата се състои от няколко обекта, в които банални предмети, роботизирани системи, изкуствено приготвена пот и няколко кренвирша се опитват да съществуват съвместно за да докажат, че нито страховете, нито надеждите ни са оправдани.
Изложените работи ще се опитат да стимулират, или да симулират чувствителност. Ще се пробват да създадат усещания на границата между ежедневие и технология. Нещо като свежестта на лек полъх от компютърен вентилатор, или работна тениска, която се изпотява от само себе си на всеки кръгъл час.
Правдолюб Иванов, януари 2019