Издателство „Летера“ кани на ново вълнуващо пътешествие из „Духовни маршрути в Пловдив“
И тази година издателство „Летера“ има удоволствието да покани пловдивчани и гости на града на вълнуващо пътешествие из духовните маршрути на хилядолетния Пловдив. Считан за един от най-старите градове в света, Пловдив е известен със своята древна история, архитектурно наследство и културно многообразие. В Пловдив могат да бъдат видени безброй исторически, археологически и културни забележителности, които са го превърнали в място, в което преплетени по уникален начин, си дават среща минало, настояще и бъдеще.
Новият сезон на „Духовни маршрути в Пловдив 2025“ ще се проведе на два етапа – през май-юни и през септември-октомври. Първият етап ще разкаже за Римския Пловдив – късноантична сграда „Ирини“ и римски терми, за Небет тепе, ще поведе любознателните по Главната улица на Пловдив, Градската градина и Бунарджика.
Проектът „Духовни маршрути в Пловдив 2025“ е финансиран от Община Пловдив по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“и е част от Културния календар на града.
Вижте информация за първите четири маршрута през май-юни.
Маршрут: Римският Пловдив – късноантична сграда „Ирини“ и римски терми
10.05.2025 г., събота, 10:00 ч. Сборен пункт: пред входа на късноантична сграда „Ирини“ в подлез „Археологически“, Водач: археолог Мая Мартинова-Кютова
Мая Мартинова-Кютова е проучвател на едни от най-значителните археологически обекти в Пловдив, участвала в проектите за експониране на Одеона, Форум-север, Стадиона на Филипопол, Източна порта.
В южното подножие на Трихълмието, между Античния театър и Епископската базилика, е експонирана късноантичната сграда „Ирини“. До нея се достига по оригиналните римски улици – кардо и декуманус, днес пешеходна зона на съвременния подлез „Археологически“. Изграждането ѝ се отнася към края на ІІІ – началото на ІV в. сл. Хр. Сградата е перистилна, т.е. помещенията са разположени около вътрешен двор с каменна настилка и портици. Разграничават се две части – стопанска и представителна. На място са експонирани чудесните полихромни мозаечни подове на помещенията и портиците с фигурални изображения на соломонов възел, меандри, плетеници, кантароси и др. В централното помещение има мозаечно пано – женски образ с надпис EIPHNH, а до него е изграден осемстенен фонтан. Специална улица свързва „Ирини“ с Епископската базилика, което свидетелства за особения статут на сградата и нейния собственик.
В сутерена на хотел „Вила Флавия“ са експонирани останки от обществена сграда, датирана в римската епоха. Останките принадлежат на римска баня – терми, които са част от по-голям комплекс. При археологически разкопки е разкрито помещение с басейн, полукръгла ниша и стълби. Отлично запазена е системата за подподово и стенно отопление (хипокауст). Топлият въздух е циркулирал между изградена система от тухлени колонки под мраморния под. Подовете и стените на залата са облицовани с правоъгълни мраморни плочи.
Маршрут: Небет тепе, 17.05.2025 г., събота, 10:00 ч., Сборен пункт: пред входа на Небет тепе, Водач: археолог София Христева
Специалист в областта на елинистичната епоха. Ръководител на разкопките на Небет тепе.
Небет тепе е комплекс, в който на малка площ може да се проследи генезиса на града и неговата хилядолетна история от праисторическата епоха до днес.
Небет тепе вече официално е отворено за посещение
Сравнително оскъдни са останките от най-ранното поселение на хълма поради непрекъснатото обитаване до наши дни. Добре проучена е най-високата част, обособена като цитадела на елинистическия, античния и средновековния град.
Най-внушителни и добре запазени са крепостните стени и елементи на фортификацията от различни епохи. В северната крепостна стена е изграден таен вход, по който се достига до площадка, от която се виждат изсечени в скалата стъпала. Изградените и поддържани от римляните укрепления от I до VI в. очертават Небет тепе като основен пункт в отбраната на Филипопол.
В процеса на археологическо проучване са документирани жилища от тракийския период, улици и жилищни сгради от римския период, късноантични сгради, средновековно водохранилище (щерна), запазени са останки от османския период и Възраждането.
Маршрут: Главната улица на Пловдив – мястото ѝ в днешния ден на пловдивчани 07.06.2025 г., събота, 10:00 ч., Сборен пункт: подножието на пешеходния мост, от страната на Главната улица, Водач: д-р Стефан Шивачев
Историк, автор на публикации за историята на Пловдивския край, ръководител на международни и национални проекти.
Главната улица на Пловдив е един архитектурен и социален феномен, създаван в продължение на векове. Маршрутът ще започне от пешеходния мост на река Марица и ще проследи историята на „Узун чаршия“ с Четвъртък пазара, Хюнкяр хамам, резиденцията на областния управител на Източна Румелия, Таш капия, Куршум хан и останалите ханове.
След Освобождението това вече е търговската улица на Пловдив.
Разходката ще продължи и на юг от „Джумаята“ до площад „Централен“. Акцент ще бъдат най-значимите в архитектурно отношение сгради и техните създатели, чието творчество в края на 19-и и първите десетилетия на 20-и век оформя този уникален ансамбъл.
Ще проследим реконструкциите и ще потърсим социалните измерения на феномена „Главната“ за пловдивчани.
Маршрут: Градската градина на Пловдив и Бунарджика, 14.06.2025 г., събота, 10:00 ч. Сборен пункт: пред паметника на Захарий Стоянов в Дондуковата градина, Водачи: д-р Стефан Шивачев и д-р Юлиан Маринов
Работи в РПНМ – Пловдив като завеждащ отдел „Ботаника“. През 2018 г. защитава докторска дисертация към ПУ „Паисий Хилендарски“ на тема „Флора и местообитания на ПП Българка“. Експерт по консервационни проекти, свързани с опазване на биоразнообразието. Има редица научни публикации в областта.
Маршрутът ще започне от Градската градина на Пловдив – първата обществена градина в България, създадена през 1878–1881 г. Специално внимание ще бъде обърнато на интересните растителни видове в градината.
Втората част на маршрута ще продължи от североизточния вход на Бунарджика. В разходката до върха ще се илюстрират историческите етапи на превръщането на голия скалист хълм в един от най-привлекателните паркове на града. Акценти на беседата ще бъдат името и мястото на хълма през Античността, първите озеленителни акции в края на 19-и век, опазването на Бунарджика от „апетитите“ на княз Фердинанд, чешмата, от която всеки, който пие, остава завинаги пловдивчанин, делото на кмета Божидар Здравков за изграждане на павиран път, прокарване на пътеки, акведукти и ресторанта „Голям Бунарджик“.
Важна част от маршрута ще бъде представяне на уникалния растителен и животински свят на хълма и заслугата на пловдивските озеленители. Отговорите по време на този маршрут ще хвърлят светлина и върху историята и състоянието и на останалите пловдивски хълмове.
