“Аз съм от Пловдив, който е известен с това, че винаги в него е имало по равно българи, турци, гърци, арменци, евреи, дори католици от Дубровник и винаги са живели в мир и разбирателство. Във всички училища е имало поне по един турчин, един ром, един арменец и един евреин. И никога не сме гледали на тях като на различни хора – всички те са част от българското общество”, така известният издател и кандидат за народен представител от “Продължаваме промяната – Демократична България” Манол Пейков на срещата с български изселници в Бурса. На срещата присъстваха над 200 български изселници.
“Като бяхме малки, в Пловдив винаги се здрависвахме с “Мараба!”. Не сме знаели, че е турска дума, просто звучеше много готино, много специално. В българския език турските думи винаги са били много топли думи. Например, ако искаш да похвалиш някого, и му кажеш “браво”, звучи банално. В Пловдив не използваме тази дума. Казваме аферим, ашколсун, евала или машала”, разказа известният пловдивчанин.
Една от основните теми на разговора беше помощта, която българите оказаха в доброволческите акции на Манол Пейков за пострадалите от земетресенията в Турция миналия месец.
“Всички в България бяха много натъжени. Това, което се случи, надмина всички мои представи и очаквания. За една седмица кампания успяхме да съберем около 1,3 млн. лева (около 15 млн. турски лири). От българи от цяла България и от целия свят”, разказа той.
Парите от даренията бяха превърнати в камиони, като над 20 камиона с помощи заминаха за ТУрция, а още над 20 – за Сирия.
“Не познавам турската посланичка Айлин Секизкьок, но една вечер тя лично ми позвъни и почти беше разплакана. “Господин Пейков, искам да ви благодаря. Чак сега разбрах, че България е истинска приятелка на Турция”, ми каза тя. Това ме кара да мисля, че ако един човек прави насочени усилия, и ако вярва в нещо, може да постигне резултати. Особено ако зад него стоят толкова много хора. За една седмица събрахме над 500 палета с дарения за Турция и Сирия. Това беше абсолютно невероятно сплотяване на българския народ. Беше истинско и беше от сърце”, каза Манол Пейков.
“В заключение искам да кажа, че не знам какво е да си изселник, мога само да предполагам. Имам много приятели, които емигрираха в Америка. Един от тези приятели, който вече 25 години е там, веднъж играл футбол в Бостън с един турчин. И като се съберат непознати чужденци там, първият въпрос е: “Ти откога си тук?”. Турчинът казал: “Тук съм от осем години”. Вторият въпрос е: “За постоянно или за временно?”. Турчинът го погледнал и му казал: “Приятелю, много добре знаеш, че никой от нас не иска да бъде погребан на тази земя. Всеки иска да бъде погребан в родината си. Родината е мястото, където сме родени, и сме оставили сърцето си. Искам да знаете, че винаги сте добре дошли, особено в Пловдив”, завърши Пейков.
Купуването и продаването на гласове е престъпление.
