За цигулките и за музикантите – ето разказът на Марио Хосен, цигулар-виртуоз, солист на Виенския симфоничен оркестър, който ще изнесе концерти в Античния театър на Пловдив на 9 и 10 семтмври. Ето какво сподели той:
„На концерта аз ще свиря с моята цигулка Гуаданини /Guadanini Violin 1749 г./ Наскоро мои познати ме предизвикаха: ако някой ти предложи цигулка на Страдивари или Геарнери няма ли да замените сегашния си инструмент? Аз съм свирил не един път с цигулки Stradivarius, както и с Гуарнери, които са също великолепни инструменти. Можех да отида и сега да поискам за концерта да ми дадат за три седмици Страдивари или Гуарнери, но не смятам, че е необходимо.
Всеки цигулар има потребност да споделя емоциите си, да разказва чрез определен тип трептения. Цигулката ми, която е създадена от Жан Батиста Гуаданини през 1749 година е направена в момент на най-висока степен на оригиналност в творчеството на този лютиер, когато е създавал свой собствен модел. Впоследствие Гуаданини е повлиян от модата на Страдивари.“
„Дотук говорим за структурата на цигулката. За тона това няма такова голямо значение. Тонът зависи изцяло от цигуларя или от тъй наречената дясна ръка и от лъка. Тонът е плод не само от вибрациите на цигулката, а от това, което чрез лъка и чрез струните извличаме и стига до слушателите. Малко хора осъзнават, че 80 процента от звука е от лъка и ръката на цигуларя, а 20 процента – от тялото на цигулката. Тялото на цигулката привежда един особен привкус, особен нюанс, който е характерен.
Цигулката, на която ще концертирам в Пловдив е изцяло плод на въображението на Гуаданини, тя е изцяло негов модел. Впоследствие той започва да копира модели на Гуарнери и Страдивари, които са били много търсени и по този начин продава по-лесно цигулките си, но за сметка на стила си. Една от причините да си харесвам много цигулката е, че тя има много ярък почерк в модела си, което я отличава и като тембър от почти всички цигулки. Ако ми предложат Страдивари ще бъда поласкан, благодаря. Но ще си свиря на моята цигулка.“
