Стайновата „баухаус“ къща – връзките на Пловдив и Казанлък, на архитектурата, живописта и музиката
Родът Стайнови е свързан с велики имена в изкуството, като Цанко Лавренов и Иван Милев
И двамата братя на „пловдивския“ Стайнов – Петко и Захари са били хора на изкуството – единият е известен композитор, а другият е неуспял архитект
Впечатляваща е архитектурата на „Баухаус“ къщата на тепето. Творбата на арх. Грозев е типичен представител на модернизма от периода между двете световни войни, но и един от най-безкомпромисните – с плоския покрив, широките и големи прозорци, огромните тераси. Издигнатата в периода 1934-35 година сграда е уникален образец на модерната архитектура за цяла България и влиянията от „Баухаус“ – макар че, ако трябва да сме точни, не е „Баухаус“, тъй като наследниците на архива на германската школа държат така да се наричат само творби на завършилите едноименната школа.
Архитект Светослав Грозев завършва образованието си в Берлин, но в много от творбите му си личи силното влияние именно от „Баухаус“ – наскоро разказахме историята за къщата на индустриалеца Цанков, където също можем да открием препратки в тази посока. Къщата на Таксим тепе на Стайнови не отстъпва по нищо, а дори сякаш е по-вълнуваща за пловдивчани, поради локацията си – дълги години сме я гледали и я знаем, като изоставената къща на тепето. Ремонтите в последните месеци предизвикаха огромен интерес в средите на архитекти, историци и любители на културното наследство и богатство на Пловдив, което е към момента един пореден етап от нейната история.
Историята започва преди 90-ина години. В края на 1920-те бъдещият собственик на къщата Стайно (или Стоян, според други текстове) Стайнов пристига в Пловдив, за да върти бизнес. Той, обаче далеч не е случаен човек. Пълната история на богатия му род е свързана най-вече с Казанлък. Още в средата на XIX век там пристига Петко Стайноглу, който започва да върти бизнес и бързо преуспява. Той не доживява Освобождението, тъй като е убит от турци през 1877 година.
Той има четири сина – Стоян, Груйо, Христо и Михаил, всичките от които с интересна съдба. Михаил се е занимавал с военно дело, а бъдещето на този клон е свързано с Русия. Христо и наследниците му остават в Казанлък и освен богати бизнесмени, са и големи дарители. Големи дарители са и Стоян Стайнов и наследниците му. Именно на въпросния Стоян Стайнов е една от изключително красивите казанлъшки къщи, в които има прекрасни стенописи от художника Иван Милев.
Четвъртият брат – Груйо (или Грую) Стайнов е бащата на героят, който достига и до Пловдив. Груйо има трима сина и една дъщеря – Петко Груев Стайнов, Захари и Стайно (Стоян), както и Пенка. Груйо и синовете му въртят богат бизнес, свързани с различни видове облекло, най-вече на прежди и вълна. Фирмата „Брастай“ става успешна в цялата страна под ръководството на Груйо Стайнов.
Най-големият брат е известният български композитор Петко Стайнов. От една страна е любопитен фактът, че тъкмо най-големият не поема бизнеса на баща си. Това обаче си има обяснение – Петко губи зрението си още на 6 годишна възраст. Това обаче не спира развитието на момчето от интелигентната и образована фамилия – той заминава за чужбина, като получава висше музикално образование в Дрезден. Интересно е, че след като се прибира в България се установява в Казанлък, откъдето прави няколко „турнета“ из страната, на които свири класически произведения, сред които се открояват пиано изпълненията на композиции от Бетовен. Именно в Пловдив Петко Стайнов прави едни от първите си концерти извън родния Казанлък и получава изключително положителни отзиви в местната преса. По-късно Петко Стайнов се мести да живее в София.
Още за Стайновата "баухаус" къща в Капана.бг
Арх. Явор Банков, дългогодишен ветеран на НИПК, после в Съюза на Архитектите САБ завеждащ Отдела, а и по едно време Директор на Музея на Архитектурата все още функционира като Секретар на Дружество Архитектурно Наследство ДАН (( danbg.com/wp/?page_id=378 )) на САБ и представлява полезна връзка и опора за Автора при подобни разработки.