Работата им е удостоена с приз сграда на годината в раздел „Паметници на културата“
Таня Грозданова
Най-новата перла в короната на архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“ грабна заслужена награда на тазгодишната надпревара Сграда на годината 2017-а, разбра Под тепето. Възрожденската къща се състезаваше с още 5 обекта от страната.
Наградите на най-престижното събитиe в сферата на инвестиционните проекти, строителството и архитектурата през съответните 12 месеца бяха връчени на специална церемония снощи в София.
Вижте как бе представена къща Клианти в състезанието: „инвеститор – Община Пловдив; конструктор – инж. Пейко Манов Манов; изпълнител – СМР: Реставрация 02 ООД, КРР: Рест – Димитров ЕООД; архитект- арх. Вера Василева Коларова (починала) и арх. Румяна Иванова Пройкова.
Преди началото на консервационно-реставрационните дейности, физическото и структурното състояние на къща „Клианти“ е описано като "аварийно състояние с риск от самосрутване" вследствие на терминален разпад, продължил с десетилетия. Конструктивните елементи са напълно амортизирани и връзките между тях са прекъснати, което води до опасност от срутване поради описаните необратими деформации. Най-засегнатите сектори са покривът, северните и източните фасади. Някои от заключенията от първоначалното проучване на екипа по проекта са:
– Конструктивната система на къщата – напълно износена, деформирана и пред самосрутване – не е в състояние да осигури стабилитет и устойчивост на сградата, особено при повишените натоварвания при предвижданата в бъдеще експлоатация.
– Художествените ценности /тавани, алафранги, мусандри, стенописи/ са частично разрушени, а запазените са застрашени от заличаване.
– Инженерните системи /ВиК и Ел./ са изключени от захранване и са полуразрушени.
Проучванията и документирането на паметника се извършват единствено върху запазения до наши дни намален обем, който е предмет на настоящите консервационно-реставрационни и конструктивни намеси. Проучването включва цялостно графично, фотографско и геодезическо документиране на сградата в нейното състояние преди възстановяването. С проучванията и сондажите, извършени в оригиналната зидария, е постигнато оптимално изясняване на оформлението, изяснена автентична пространствената композиция и декорация. Дефинирани са вида на конструктивната система, вида, размера и физическото състояние на носещите елементи и техните детайли. Инженерните геоложки и хидроложки доклади са изготвени заедно с цялостната оценка на физическото състояние на къщата.
По този начин концепцията за консервация, реставрация и адаптация решава два основни проблема: избор на оптимален период на реконструкция (който най-добре представя архитектурния и художествен облик на сградата) и определянето на архитектурни, структурни и декоративни елементи – в съответствие с тяхната ценност,и степента им на съхранение, и възможността за съхранение на място, както и кои от тези елементи подлежат на демонтаж, възстановяване и връщане на обекта, или на подмяна с нови, изготвени по образец на запазените автентични елементи.
Сред основните задачи при реставрацията и адаптация на къща Клианти са:
– възстановяване на къщата при запазване на всички възможни елементи и максимално възстановяване спрямо предварително избран оптимален строителен период – втори период на строеж, който включва – партер, междинен етаж /химала/ и основен етаж.
– възстановяване на съществуващата декоративна система в съответствие със съществуващия втори строителен период. Описване на компрометирани части, ретуширане и интегриране на новите части в съществуващата тъкан на къщата.
– постигане на цялостно, сложно въздействие върху посетителя, като обзавеждането на интериора е с подходящи улични стилове с епохата на мебелите и аксесоарите.
– подпомагане на посетителя да оцени ценността на Къща "Клианти" в типологичното разнообразие на Пловдивската къща, вдъхновено от експресивното пластично богатство на традиционната българска архитектура.
Консервацията и възстановяването на Къща Клианти се извършва в два периода. Първа фаза 2003-2007 (с партньорството на БНК ИКОМОС) с водещ архитект Вера Коларова, инж. Пейо Манов (конструкции), Джовани Димитров (реставратор художествени ценности), Марин Стоянов (дърводелец-реставратор), Здислав Карчевски (реставратор художествени ценности), инж. Георги Желязков (електроинсталация), инж. Николай Шишков (ВиК), инж. Георги Архангелов (геодезическо заснемане), Смесената Българо-японска група на ИКОМОС, проф. Акира Ишии (заместник-председател на Смесената Българо-японска група на ИКОМОС), проф. Тодор Кръстев (председател на Смесената Българо-японска група на ИКОМОС), Синиша Сесум (представител на офиса на ЮНЕСКО във Венеция), арх. Христина Станева (заместник-председател на Смесената Българо-японска група на ИКОМОС). Първата фаза обхваща цялата конструкция на обекта. Дейностите започват с демонтаж – отстраняване на всички преградни стени от по-късни интервенции. Част от структурните и художествени фрагменти са почистени, реставрирани и подготвени за връщане на обекта. С цел осигуряване на оптимални условия за строителни и реставрационни работи по всички части на сградата бе изградено защитно покритие. Керемиденият покрив е разкрит, като са премахнати всички деформирани и компрометирани структурни елементи, а здравите са върнати по местата им след консервацията. Сградата е укрепена чрез сложна система от нови подпори, които осигуряват работа през всички сезони. Същевременно са усилени фундаментите, както и компрометираните сектори и елементи от съществуващата структура – тухлен зид над основи от каменна зидария. Дебелата гипсова замазка е разкрита с цел изясняване на автентичната конструкция на сградата, прозоречните отвори, по-интересни сглобки, алафранги и прочие.
Предвид текущите сеизмични норми за 9-та степен в Пловдив, дизайнерският екип предлага стоманобетонно укрепване. Вътрешните и външните стени запазват оригиналната схема – дървена конструкция с тухли за първи етаж и за втори етаж – запълване на изолацията двустранно с облицовка от латекс и измазана с традиционна мазилка.
Между подовите конструкции е укрепен дървения гредоред според първоначалната схема. Поради големите подпорни разстояния обаче, в двете южни стаи на втория етаж, се налага укрепване и с метални греди, които са скрити от погледа на посетителите с цел запазване на максимално близък до оригинала облик. Като цяло, първата фаза на реставрацията на сградата обхваща цялата архитектурна и конструктивна намеса в обекта – укрепване, строително-ремонтни дейности, поправка на дограми и дейности по фасади.
Втората фаза 2013 – 2017 включва довършителни строителни работи, архитектурни и конструктивни детайли (подови настилки, стълбища, парапети, детайли на врати, шкафове, и прочие), реставрация на декорации и художествени ценности, обзавеждане и допълнителни аксесоари (подходящи килими, пердета, и цяла гама принадлежности в съответствие със стилистиката на обекта – полилеи, аплици, лампи и т.н.). Най-трудни и най-сложни за реставрация са таваните в двете южни стаи на втория етаж. И въпреки че художественото възстановяване на силно повредените стенописи, е сериозно предизвикателство и представлява сложен комплексен процес, е постигната изключителна художествена приемственост по отношение на старо-ново. Възстановяването на художествената пластика и декорацията по стените възвръща оригиналния блясък и автентичната естетика на къща „Клианти“, като акцентира върху богатото интериорно великолепие, и допълва завършения вид на къщата. Като цяло, втората фаза на възстановителните работи завършва процеса на въвеждане на сградата в новия ѝ живот (експлоатация) и я представя пред обществото в пълния ѝ блясък. Във втората фаза се включват и арх. Румяна Пройкова (водещ проектант след смъртта на арх. Вера Коларова) и Елена Кривошиева (художник-реставратор).
„Община Казанлък спечели голямата награда в категорията „Паметници на културата“ с проекта за „Консервация, реставрация и социализация на тракийските могили Хелвеция и Грифони“….“Наградата за Община Казанлък за …. тракийските могили Хелвеция и Грифони“ определи компетентно, 31-членно жури с участието на изтъкнати архитекти…“ = dariknews.bg/regioni/stara-zagora/kazanlyk-s-otlichie-v-prestizhniia-konkurs-sgrada-na-godinata-2067184
КЛИЕНТИ някакси липсва от панорамата: „Община Кърджали спечели наградата в категория „Паметници на културата“ в националния конкурс „Сграда на годината 2017“ с проекта “Перперикон – минало за бъдеще“ за … Перперикон. Най-добрите сгради в България бяха оценени от авторитетно жури…“ =kmeta.bg/perperikon-s-purva-nagrada-v-nacionalen-konkurs-sgrada-na-godinata-2017
„Епиграфският център – новият археологически музей във Видин спечели първото място в категория „Сгради паметници на културата, музеи и храмове“ в Националния конкурс „Сграда на годината 2017“ = monitor.bg/a/view/17372-Епиграфския-център-във-Видин-е-Сграда-на-годината-2017
Раздел ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА – има ли такъв раздел изобщо, и какви ли „състезатели“ се надпреварваха, ако можем да запитаме? Не знаехме, че освен ГОВОРИЛНИ има и някакво ПРАВЕНЕ по старините (държавата даже БАН лиши от издръжка…) А за КЛИЕНТИ е жалко, че въпреки японските милиони не се възстанови ЦЯЛОСТНО, за целта имаше отчуждаване на съседа откъм църквата, цит.: „единствено върху запазения до наши дни намален обем“