Как Ерик Клептън даде гръб на именития британски режисьор
Ю2 не стават за нищо, смята класикът в музикалното кино
Гениалният бунтар- музикант Джими Хендрикс днес? Невъзможно е! Той нямаше да понесе 30 пиара, 30 мениджъра и 30 изпълнителни директора, които кръжат около всеки актуален музикант в момента. Това каза класикът в музикалното кино Тони Палмър. Режисьорът, работил с Бийтълс, Крийм, Джими Хендрикс, Стоунс, Вангелис, Ленърд Коен, Франк Запа правил портрети на Мария Калас, Стравински, Уолтън, Бритън, носител на десетки престижни награди, бе категоричен, бе не би направил рок филм днес за нищо на света. Защото антуражът около всеки, който тръгва нагоре, може да го побърка. Когато правех филм за Бийтълс насреща ми бяха един ПР, един мениджър и те. Искаш да снимаш Ленън- звъниш му. Сега е ад. Невъзможно е да направиш искрен, интимен филм за музикант днес. Невъзможно! Смея да кажа, че най-лошият ми филм е за Боно и неговата група. Те на практика сами си направиха филма. От 100 минути лента, в 99 от тях 
музикантите разказваха колко са прекрасни. Ю2 похарчиха 30 милиона долара, за да кажат колко страхотни са. А аз знам, че те са отврат и правят ужасна музика, подчерта Палмър. Той си спомни как е чул за първи път Адел преди няколко години. Тогава тя още бе напълно неизвестна. Чух гласа й и настръхнах. Жена ми каза веднага да я намеря и да направя филм. Аз отказах, но тя ме притисна. На първата ни среща, въпреки че тогава никой не я познаваше, Адел дойде с петима пиари, с петима мениджъри и петима изпълнителни директори на компании. В искрен разговор тя и аз осъзнахме, че не можем да направим филма който тя и аз искахме, тъй като ни висят на главите. И се отказахме. В този ред на мисли смея да твърдя, че явлението Джими Хендрикс в наши дни е невъзможно. За Бога, вижте наградите на МТВ- това е хорър. Няма нищо общо с музика. Джими не би преживял подобно нещо. Колкото до самата Адел- следващият й албум ще е повлиян от гвардията около нея, ще е доходоносен, добър, но по-слаб в музикално отношение от това, което направи досега, предрече Тони Палмър.
Той не скри, че най-лесно през годините е работил с големите и известните. Ричард Бъртън, Лорън Оливие- работата бе песен. Най-щастлив бях, когато работих с тях, въпреки че се водеха за големи особняци. Бяха лесни за работа почти колкото кралското семейство. В Бъкингам са 100-процентови професионалисти. Казваш, снимаш и после пиеш чай с тях, каза режисьорът. Той не скри възхищението си към кралицата. Тя е толкова дребничка. И е с такива искрящи от живот сини очи. Никога не забравя името ти, това на жена ти, какво работи тя, кой е последният ти филм и над какво работиш. Невероятно, разкри Палмър.
Кино класикът е близък приятел с един от най-великите музиканти на съвремието ни- Ерик Клептън. Палмър и Мистър Слоу Хенд се познават още от времето на супер групата Крийм, за която режисьорът прави филм. Често казано, по време на снимките имахме голям проблем. Тъй като Ерик, Джак и Джинджър искаха цветен филм. Имахме проблем с осигуряването на камерите, тъй като тогава цветната техника тепърва навлизаше и бе кът. Позиционирахме само четири на един от концертите, на който щеше да се опира филма. Клептън обаче така и не разбра, че техниката е малко и през цялото време ми даваше гръб. В една от паузите му викам: Ерик, имаме един шанс да спасим лентата. Гледай към камерата. Той вика: Ок, Тони. И в следващата секунда ми даде гръб. Филмът обаче е толкова чист, толкова истински, толкова интимен, казва днес Палмър.
