Димитър Герганов, www.forex911.com
Щастлив ли е българинът? Според една излязла наскоро международна класация се намираме на 135-то място сред 150 държави. Рейтингът се прави под формата на анкета, където хората отговорят на определени въпроси. Първите места очаквано са окупирани от скандинавските държави – Дания, Норвегия, Швеция, Финландия. Както знаем, там стандартът е висок, а социалните услуги добре уредени. Изглежда кофтито време и скъпата пиячка по никой начин не увреждат чувството за щастие и пълноценен живот на викингите. Та защо все пак българите се чустват пълните нещастници на планетата? Има някои обективни причини – двадесет години мъчителен преход, парите все не стигат, икономическа несигурност, лоши социални услуги и калпава инфраструктура. Но в Туркменистан, където са далеч по-зле по горните показатели, хората се определят като щастливи, класирайки се на 18-то място. Дори доволно пияните руснаци, които тъгуват по изгубената империя, са поставили страната си на 87-мо място. Причината за българският дискомфорт явно ще да е народопсихологията ни. Да започнем от завистта, тази изконна нашенска добродетел, за която намираме сведения в историческите извори 1300 години назад. Успехът на съседа по правило се обяснява с връзки, късмет или разбойничество. Само не с креативност, положени усилия, време и яка работа. Трудно е за бай Генчо да проумее, че докато си пие ракийката вечер, някой друг може да си блъска главата как да успее. И когато това се случи, настъпва една неудоволетвореност, едни черни мисли го налягат. Как така тоя некадърник кара хубава кола и ходи в Палма де Майорка, а аз се гъна на една заплата? Особена разновидност на завистта е сиромахомилството. Смята се, че президент, министри, депутати и висш персонал трябва да получават не много повече от средния нашенец. Защото те така и така ще крадат, еми те точно това и правят. Друг съществен фактор е всеобхватната компетентност на българина. Бай ти Генчо е готов за министър, шеф на корпорация и тренер на националния отбор. Винаги знае повече и има готови решения. Това предизвква разгорещени дискусии на маса, където се оправят футбола, икономиката и политиката на страната. Понеже на другия ден си е все същото, остава неприятен махмурлук и чувство за примиреност. В щастливите държави хората са приели, че разбират от нещо конкретно и по този начин приемат, че другите са знаещи в своята си област. Нарича се специализация, докато нашенецът се смята за всестранно развит. За чалга културата и издигането в култ на парите е ясно, че няма как да доведат бедния човечец до щастието. Все нещо няма да му достига, все оня ще е с по-лъскава кола, а оная- с по-големи цици. Не бива да пропускаме и така наречената религиозност на българина. Когато социолозите правят проучвания, 80% с гордост се определят като православни християни. Само дето стъпват в църквата около Коледа и по Великден. Докато поне според теолозите ежедневното общуване с Бога дава опора на вярващите и придава смисъл на съществуването. Затова приятели, да се опитаме да завиждаме по-малко, всеки да си разбира от работата и да не гледа в канчето на другия и може нещата да потръгнат. Току виж в следващата анкета сме се изкачили по-нагоре и хората се чустват малко от малко по-щастливи. В случай, че искате да опитате нещо интересно може да станете трейдъри на финансовите пазари! Необходими са известни знания, търпение и дисциплина, сайтът за обучение на трейдъри www.forex911.com може да ви помогне за знанията, другото е от вас.
