Президентът от Пловдив: Достойното минало е утеха за безпътното ни настояще

Съединението е еднократен акт, а единението е въпрос на съзряване, обърна се към нацията на днешния празник Румен Радев

Народите все повече се обръщат към себе си и безродността вече не е модерна, каза още в словото си държавният глава

Зрелият патриотизъм не говори високо, а мъдро. Не отрича света, а го приема без комплекси, с ясна убеденост и увереност в собствената си стойност

Иво Дернев

Какво остава днес от духа на Съединението? Това попита от едноименния площад президентът Румен Радев в словото си по повод 6-ти септември. След като прие тържествения строй, държавният глава се обърна към нацията от сърцето на Пловдив, за да отправи послание към всички, включително и към политиците зад себе си.

„През септември 1885-та, на седмата година от свободата, българите решават да вземат съдбата си в свои ръце. Не ги спира нищо. Нито несправедливите договори, нито враждебността на великите сили. Онзи вдъхновен възрожденски народ има една цел- Съединението. И я постига с дързост и всеотдайност. Днес сме тук да почетем това велико изцяло българско дело.

Събираме се от година на година на славните дати. Да поменем героите и да почетем делата им. Гордеем се с чужди подвизи, а достойното минало е утеха за безпътното ни настояще. А е редно да се запитаме: Какво остава днес от духа на Съединението? Защо потомците на българите от Княжеството и от Източна Румелия, които се събраха в общ дом, днес наричат България „ тази държава”, а мнозина я напускат? Българският 20-и век бе белязан от трагедии, които внесоха разкол в обществото. Уви, дори демокрацията не успя да го излекува. Защото Съединението е еднократен акт, а единението е въпрос на съзряване. За героите от Възраждането България стоеше по-високо от користта, от славата и дори от живота им. Този зрял дух възроди България. Този зрял дух трябва да води и нашите стъпки днес. А той днес остана да живее само в книгите и в сърцата на най-ревностните от вас.

Някои избързаха да обявят държавите и нациите за отживелица в днешния глобален свят. Пренаписваше се историята. Но махалото днес отива в обратната посока. Народите все повече се обръщат към себе си и безродността вече не е модерна. Този процес обаче има своите скрити рискове. За да не скочим от национал-нихилизма в агресивния национализъм и ксенофобията трябва да се обърнем към нашата история, към просветления патриотизъм на възрожденците. Защото зрелият патриотизъм не говори високо, а мъдро. Не отрича света, а го приема без комплекси, с ясна убеденост и увереност в собствената си стойност. Не се гордее с чужди подвизи, а более за близкия тук и сега. Не битува само в историята, а твори достойното настояще. Нека всеки празник бъде повод да виждаме себе си в историята, да почитаме миналото с ясното съзнание, че нашето единение днес е най-голямата почит към делото на онова Съединение, което ни завещаха героите от 1885-та. Да живее България”, каза в словото си президентът Румен Радев.

Стотици пловдивчани посетиха тържествената заря-проверка на площад Съединение за националния празник. В редиците с официални гости под паметника се бяха строили кметове, народни представители, дипломати, висши военни, представители на безброй политически сили. Там, но само в началото беше и Николай Пловдивски. Митрополитът изчезна от площадката под паметника още преди речите на кмета и президента.