ГласовеМнения

„…и Спасение дебне отвсякъде”

Автор: Кирил Николов

Планински спасители в района на загубването на трите момчета- връх Голям кадемлияИскаш да станеш планински спасител?

ОК!, много е лесно:

Трябва да поназнайваш планината. Не много – просто колкото да не умреш в нея загубен, гладен, жаден и изстуден… Може би е хубаво и да не те затрупа лавина, ама това не е чак толкова страшно – до 15-тата минута има 90% оцеляемост.

Останалото го има в Хижата.

Трябва да поназнайваш и ските. Не много – просто колкото да не се утрепеш в дълбокия сняг, докато с тенекиената шейна сваляш из разни идиотски баири вкочанения пострадал.

Другото го има в Болницата.

Трябва да се катериш малко и по разни скали. Не много – то повечето е спускане с разни въжета и носилки, пък и у нас никога не е по – високо от 800 метра.

Останалото е в найлонови чували.

Трябва да имаш даян на студ, на баир и на ракия. Две от три стигат.

Другото е в повече.

Виждаш ли? Лесно е!

А, забравих! – трябва ти и Голямо Сърце.

Другото го има в Метро…

 

Готино го написах, нали?! Звучи хумористично, затрогващо и леко епично… Обаче е и малко тъжно. Понякога ме разплаква, сега също. Затова, вместо да приключа с писането, ще ви кажа още нещо.

ПЛАНИНСКА СПАСИТЕЛНА СЛУЖБА.

Поклон!

Създадена е преди 70 години от шепа алтруисти. Слава Богу, имало ги е тогава. Макар и малцина. Слава Богу, има ги и сега. Макар и малцина.

Да помагаш в Планината не е по – различно от това да помагаш въобще. Просто по – силният помага на по – слабия. Помните ли рицарската клетва във филма „Небесно царство”? Бих искал всички да я спазваме. Тогава не би се стигнало до красивия вопъл на Богдана Карадочева: „Ако до всяко добро същество…” Защото всичко ще бъде любов.

Обаче…

Е, винаги има и „обаче”, но баш сега няма да се спирам на него, въпреки, че е голямо и болезнено…

Пред собствените ми очи са живите муцуни на изпотените и зачервени пичове от ПСС, мъкнещи огромни раници, с набити крака и свирещи от умора дробове. След всеки неуспешен ден стават в 5 часа сутринта с надеждата, че новият ден непременно ще бъде успешен. И всичко това, за да намерят три загубени пичлигарчета, тръгнали в Балкана като за градската чаршия, дето огън не могли да си запалят, а даже не знаели, че ги търсят…

Звучи тъпо, нали!?

Но не е!

Имаш право да се загубиш в Планината, а аз ще те намеря. Не бъди нещастен – там е място за щастливи хора.

Просто съм планински спасител.

„Останалото” е във Фейсбук.

 

 

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

69 коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
📨 Изпрати новина