Георги Герин: Не искам да ме приемат като човек на инвалидна количка, а като човек на стол. Моят просто е подвижен

Гласове

Имах мечта да съм с акъла на 3 годишен. Явно съдбата си знае работата, смее се той докато разказва за ежедневието си след онази катастрофа в подлеза на Пощата

Безспорно няма да се откаже, докато не проходи и не създаде семейството, за което копнее

Паулина Гегова

Светът е пълен с възможности. Накъдето и да се обърнеш нещо се случва. Точно в този момент на единия край на планетата бебе се ражда, на друг свършва човешки живот, на трети една целувка ще доведе до непредвидими последствия. Да, светът е пълен с възможности! Понякога те са хубави, понякога лоши, а понякога само ги определяме като такива, без да знаем, че историята тепърва ще се пише.

Георги Герин е един от тези млади хора, с които съдбата е решила да се пошегува. Защо, не е ясно. Дали, за да го научи на нещо, дали за да го накаже, или просто е било стечение на обстоятелства, не се знае. А и има ли значение? Значение има всичко след това.

10:00 часа сутринта на 12 януари 2011г. Катастрофа… "Жестока касапница в подлеза на Пощата. Трима ранени", гърмяхме медиите тогава. Георги се прибира от работа и по някаква причина решава, че няма да сложи предпазен колан. Вместо това вдига скоростта до 100 км/ч. Минава през мокрия подлез на ул. „Гладстон“, колата се плъзга по влажната настилка, Георги губи управление и се забива челно в джип на Български пощи. Заключението на лекарите:  три размазани прешлена на гръбнака, слаба проводимост към долните двигателни крайници. Така приключва първата глава от живота на Георги – с лош край!

Но точно тук започва втората, която той пише собственоръчно. Оказва се, че малка част неврони преминава през краката, което дава надежди не само на медиците, но и на цялото семейство Герини, че Георги евентуално може и да проходи. Никой не знае кога и колко време ще е нужно, но младият мъж изоставя дупката, в която е попаднал, гони депресията, сбогува се с отчаянието, запретва ръкави и започва работа само и единствено в тази насока.

Човекът е необятно същество, което може да се справи с всичко. Поради семейното ни състояние, аз имам привилегии, които много на мое място, за съжаление, нямат. Затова съм изключително благодарен на родителите си, защото заради техния труд, мога да си позволя редовна рехабилитация и грижи, обяснява Жоро.

Точно затова, макар че има икономическо образование и не е невъзможно да си намери работа, той решава да се посвети единствено на лечението си, за да може един ден пак да се изправи сам.  От тогава, от понеделник до петък ходи на рехабилитация. Първите години по два пъти на ден, сега по един. Тя се състои във физически упражнения – коремни преси, лицеви упори, масажи на краката, лазене по земята, изправяне на проходилка.

Имах мечта да съм с акъла на 3 годишен. Явно съдбата си знае работата, смее се Жоро докато разказва за ежедневието си.

Който си мисли, че денят на хора като мен е интересен, съжалявам, че ще го разочаровам, но не е. Общо взето ставам сутрин, правя упражнения с гири, защото за тях не ми е нужна чужда помощ, пия кафе, гледам някой друг филм, докато дойде време за рехабилитация. Обядвам, почивам си час, чета книги, играя на компютърни игри. Понякога излизам с приятели. Разходките са по-редки, най-често ходим на кино, защото съм киноман. Но най-вече, когато някой иска да ме посети е у дома. Не съм ходил на почивка на море или планина от години. Единствено до Гърция за рехабилитация, изброява той.

Може да изглежда безинтересно, но благодарение на този строг режим, Георги вече има някаква бегла чувствителност на части от краката. Освен това те са в добра форма и няма деформации, което е карало дори лекарите да се шегуват, че се преструва.

От професионална гледна точка, иска да се занимава с нещо, което му е приятно. Иска да е стриймър на компютърни игри, защото е свързано с комуникация с нови хора от различни държави. Преди катастрофата мечтите му са били други, но тя го е променила и помъдрила. Преди е мислел твърде материално, а сега е важно да върши нещо, което му доставя удоволствие и го кара да се чувства щастлив. Тази мечта, все още не е развита, защото изчаква да се възстанови до толкова, че да може да стриймва от стол,  а не от легло.

Преди е бил голям фен на футбола. Тренирал е, следял е мачове и първенства, но откакто му се отнема шанса да го практикува, му става скучен и с течение на времето губи интерес.

Истината е, че Георги Герин сега и Георги Герин преди, онзи в първата глава от историята, нямат почти нищо общо. Преди е бил нетърпелив, искал е всичко да става по неговия начин и то веднага, с високо самочувствие, дори арогантност. Но нещата коренно се променят след катастрофата.  В началото е изпадал в пропасти, нещо, което никога повече не си позволява. В този по-тежък период, светът му е крив, загубва любов и се сблъсква с битови проблеми. Налага се да претърпи и две операции. Но в един момент осъзнава, че трябва да промени нагласата си. Става по-смирен, не се ядосва за глупости, не се чувства безполезен и безпомощен. Предпочита да стои позитивен, защото позитивизмът винаги може да е в плюс. Поддържа контакт с малко хора, но такива, които смята за качествени, макар и да се шегува, че са боклуци, но са си неговите боклуци.

Като всички хора с проблеми, не обича да го съжаляват. Той също не се съжалява и не се чувства като жертва.

Не стига, че ме съжаляват другите хора, че и аз да се съжалявам. Приел съм го като нещо нормално, което не зависи от мен. Още в началото осъзнах, че няма смисъл да се депресирам. Не искам да ме приемат като човек на инвалидна количка, а като човек на стол. Моят просто е подвижен.

Една от големите му мечти е да има деца и се надява някой ден да успее да я осъществи. Безспорно няма да се откаже, докато не проходи и не създаде семейството, за което копнее. Ако някога това се случи, сигурно ще научи децата си да вярват в себе си и да се радват на малките неща в живота, както прави и той. Защото с колкото и пречки да се сблъскваш, радост винаги има, стига да си позволиш да я видиш. И дали една инвалидна количка ще е твоят учител или нещо друго, няма значение, стига да си извадиш поука и да осъзнаеш, че животът си заслужава, именно защото е твърде крехък…

Споделете ни във:

5 коментара за “Георги Герин: Не искам да ме приемат като човек на инвалидна количка, а като човек на стол. Моят просто е подвижен

  1. Вие сте смешници всички коментиращи тук, пожелавам ви децата ви да страдат 10 пъти повече от жалките ви душички… Той Господ вижда и ше ви го върне тъпкано. Колкото до Герин, да беше нагъл и нахален, но е човек на първо време ! Само в България родителите ти да са успешни значи,че “задължително” децата са им “разглезени богаташчета” … Смешници Жорката не веднъж е нямал пари дори за 1 бира и приятелите му да го черпили … Пожелавам ви да изпаднете в същото положение и да проклинате всички богове за случилото се тогава !!! За България е нещо съвсем нормално да завиждаш , я коментиращите мухльовци живеещи цял живот на кредити , никога няма да разберат смисъла на живота ! Всеки заслужава втори шанс в живота, не и вие лайна !!! Господ дано ви накаже всички до един !

  2. Маминото синче си е намерило майстора и сега се жалва по медиите, другият път пак не слагай колан и карай с 200 мама ти дееба проста загубена!

  3. Бат Спиро – поредният идиот решил да се прави на умен и намерил къде да се изживява. Нещастен алкохолик със страх от успеха и завист към потрудилите се. Трябва да бъде показван и на други такива, понеже съвсем не е иззолиран случай и много такива си мислят, че някой чака тяхното мнение, докато всъщност ги чакат да си станат от задниците и да се изкъпят

  4. Поредният олигофрен решил да се прави на мъж и намерил каквото си е търсил, разглезено синче на богати родители, трябва да бъде показван и на други такива, понеже съвсем не е изолиран случай и много такива се мислят за безсмъртни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.