Екип от близо 40 строители и реставратори от Турция върнаха някогашния блясък на единствения по рода си храм „Св. Стефан“, известен като Желязната църква в Истанбул
Повече от 6 години труд и 15 000 000 лири съхраниха безценното културно наследство на архитектурното бижу
В началото на годината приключи цялостната реставрация и укрепване на българската църква в Истанбул "Свети Стефан", известна като Желязната църква. Екип от близо 40 строители и реставратори от Турция върнаха някогашния блясък на единствения по рода си храм и той отново отвори врати за богослужения на самия бряг на залив Златния рог в квартал Фенера на мегаполиса. Главният архитект по проекта Фекрие Булунмаз, която ръководи екипа реставратори, доведе в събота в Пловдив повече от половината от тях, за да разкажат за работата си. Репортаж от събитието може да видите в Под тепето.
Колко време ви отне този проект?
Изживях 7 години от живота си в този храм. Чувствам го като втори мой дом.
Кое ви беше най-трудно през тези години?
Най-трудно бе началото, когато след премахване на покривния пласт се оказа, че колоните в основите са силно корозирали, а някои и от носещите напълно разрушени. Преди това се мислеше, че ръждата е само повърхностна.
Започнахме от подземието, запълвахме процепите в стените, положихме специална изолация и превърнахме това място в съвременна галерия. Само преди няколко дни там се откри фотоизложба, показваща етапите от реставрационния процес. Заповядайте да я видите!
Иначе нямаше нещо, което да ни затрудни сериозно. Екипът ни бе изцяло отдаден на работата. Само времето малко ни пречеше.
Технологията при възстановяването на металната конструкция същата ли е като първоначално направената – с нитове като при Айфеловата кула?
По сградата не се е променило нищо конструктивно. Укрепена е допълнително, изцяло реставрирана отвън и отвътре. През целия проект сме се придържали максимално към оригиналния процес, какъвто е бил преди 120 години.
Имахте ли консултант от австрийската фирма производител Vagner, с какво ви помогнаха те?
Опитахме няколко пъти през този период да се свържем с фирма Vagner. Писахме писма, но не знам при кого са попадали, така и не получихме отговор от тях. Това не попречи на резултата от работата.
Наложи ли ви се да усвоявате нови знания през тези 7 години?
Всеки ден, защото беше нещо ново. Та в света е само една Желязната църква.
А да изобретявате нови инструменти, нови методи на работа?
Ние се наслаждавахме на работата. Да, технологията не винаги беше същата, като преди 120 години. Използвахме и нови технологии, но нищо не сме променили.
В България се наблюдава напрежение между Института за паметниците към МК, хората които ги стопанисват, липсва ефективна комуникация и контрол. Има ли такъв проблем в Истанбул?
Разбира се при нас също има организация, която контролира тези процеси. През цялото време бяхме контролирани и през два месеца им изпращахме много подробен рапорт за свършената работа. Досега нямаме нито един върнат рапорт, тъй като всичко бяхме направили по тяхно предписание.
Цялото интервю на Таня Грозданова с ръководителя на реставрационния екип може да прочетете в КАПАНА.БГ.
*снимки личен архив
