Бях дете. Израснах в Кючука и единственото, от което се интересувах, бе с какво да си превържа раните от игрите в разкопаната улица. После чух новините, а бързо след това се отказах от тях. Чух за мъртви, малки, красиви момичета. За хвърлени ембриони в боклука. За изнасилване и за нечистоплътни лъжи. Пораснах, научих се от думите в училище и думите на улицата, и вече имах мнение. Вече съм пораснало дете.
Сега, днес, отразявам събития и често се връщам към редакцията с „Не е честно“. Разпитвам какво означава това или онова (все завършващо на …изъм), питам кой е виновен и колко трябва, за да се поддържа общоприетият импулс на щастливо съществуване. Разговарям всеки ден с Десислава, Ива, Пламен, Наско, Виктор и те ми отговарят. Аз ги чувам, мисля, пиша и наддавам вой. И какво от това?
На тази снимка се виждат свалените ми дрехи. Разсъблеченият глас, позиция и цел. Откраднатата гордост, смелост и възхищение към всичко онова, което трябва да ме вдъхновява и което бива потъпквано. Ако съм гола, какво ми остава? Да съблека и тях- овластените! Но да ги съблека не от дрехите, не от медийните им брони, не от пластовете им банкноти, с които са се обвили. Да сваля щита им – Властта.
Беззъби били. Дърти били. Луди били. Алкохолици, лумпени, дегенерати. Аз ги познавам. Знам годините им, родния град, какво е висшето им образование и какво мразят. А вие какво знаете и как ги наричате? И аз съм беззъба, дърта, луда, алкохолизирана, дегенерат от висша класа. „Общ знаменател“ е термин от математиката в пети клас. Под това ги поставяте вие. Респективно, под това ви поставяме и ние. Виждаме едни и същи вратовръзки, чуваме едни и същи обещания и едни и същи наглости. Докато си промивах раните ,не се интересувах от данъците на мама и тати. Сега трябва да промивам техните рани и да търпя ругатните, които ги карате вие ,госпожи и господа, да изричат. Вече знам какво е парламент, народно събрание, опозиция и Тройна коалиция. Научих що е криза във финансите и духовността, що е борч, що е нищета, що е свобода на словото. Вече знам, че пловдивчани, софиянци, бургазлии и баби от селата не ви искат. Знам, че предизвиквате сълзи, ярост и дори отчаяние. И не ви ща.
Не със своите ръце, а чрез ръцете на друг проляха кръв тези горе. Полицаите окървавиха хората по лицата. Нападение, рани, грубиянщини, потъпкани тела и свободи, грозни сцени. А днес в парламента си спореха по обяд за бюджет, обвит в мистерия гигантски заем, който ние ще плащаме, стреляха се с реплики и дуплики с несигурни глаголи, но пък всяка реч завърши с доволни аплодисменти. Някои се хилиха, други заспиваха.
Хванете утре микрофона, за да бъдете рицари. Вдигнете лъвско чело и кажете, че си тръгвате. Това е, което ви молим , заповядваме и детето, и родителите му. Не стойте напето, докато хората плачат за морал и демокрация. Аз плаках, не карайте и писателят да плаче, и архитектът, и докторът, и пианистът. Или поне не ни карайте да плачем отново. Като просяци ви молим, но и като хора с корони. Изчезнете от властта и заживейте. Живейте за вековния Пловдив, гордата София, чистите Родопи и единственото Черноморие. Живейте за рудите ни, вълците, тютюна, млякото. Живейте за създателите на компютъра, лека срещу рака, спортистите. Живейте за оперните певци, фолклора, смелите воини. Живейте за четирите сезона, символа на трибагреника, Левски, Ботев и Райна Княгиня.
Искрено ваша зложелателка за властта и доброжелателка за здраве Ивелина Василева
