Спасителят от магистрала Тракия: Българите сме сеирджии
Предложиха ми парична награда, но отказах, казва 28-годишният герой Стефан Иванов
Стефан с дъщеричката си ПреславаЕдин обикновен 28-годишен мъж пристъпя спокойно към тумба репортери. Гушнал е малката си дъщеричка Преслава. Усмихва се, сякаш животът му е песен. Надали. Живее в Чирпан със семейството си. Пътува всеки ден близо 150 километра до Злати трап, където работи, за да прави щастливи хората около себе си. Прави го, тъй като е принуден- безработицата в Чирпан е бедствена. Но точно тя закара Стефан Иванов на магистрала Тракия, малко след полунощ на 15 юни, когато автобус-ковчег погреба 8 българи и рани още 20. Този Стефан е героят на деня. Той е голямото сърце на България, защото буквално е измъкнал за краката от ада дузина от пасажерите в рейса убиец.
Днес Стефан бе в Пловдив, в УМБАЛ Св. Георги, където се лекуват хората, които той спаси от смъртта. Дойде да ги види, да ги прегърне и да им каже: „Забравете случилото се. Гледайте напред и се върнете към живота. Защото той е хубав и е вън, чака ви!”.
Този обикновен човек ни накара да повярваме, че не всичко е загубено. Вадеше ни от огъня, окървавени и разкъсани. И дори не мислеше за своето здраве, казват ранените, разпилени из различните клиники в Утиверситетска болница. 
Стефан първо се отбил да види лекарката от Стара Загора, която първа набарал в купа от окървавени тела и измъкнал от металния саркофаг. Ти си нашият герой, награбили го оцелелите, след като научили, че той е дошъл на посещение в болничното заведение. Не помня на колко души помогнах. Тогава не мислех. Просто действах инстинктивно. Исках да помогна, казва Стефан, който работи във фирма за комбайни в село Злати трап и пътува всеки ден. Никой не виждах. Имаше много хора, много народ. Едни бяха извън автобуса. Прескачах ги, за да се докопам до колата и да подавам ръка, допълва спомените си от трагичната и същевременно геройска нощ Стефан. Спасява маса народ и си тръгва. Не искал да бъде известен, да го сочат с пръст и да му викат „Спасителю”. Направих това, което трябваше да сторя. Прибрах се в къщи. Прегърнах съпругата си и й казах, че видях зловеща катастрофа, но нищо повече. Като минах на другия ден покрай автобуса на път за работа, очите ми се насълзиха. Не съм го направил за слава и подаръци. Засега единствено кметът на Чирпан ми предложи парична награда, но аз отказах, признава Иванов. Всъщност, съпругата Мария научава, че е женена за велик човек едва на втория ден след инцидента.
Странното било, че преди да вади тела от рейса имало голяма вероятност самият Стефан да влезе в болница. Сутринта преди инцидента една от машините в работата щяла да го размаже. Метална врата на комбайн се откачила и паднала в краката му. Беше божи знак, така го приемам. Имаше и още едно подобно обстоятелство
Съпругата на спасителя и малката Преслава. Вечерта, като се прибирахме, някои от колегите искаха през Пловдив, но други не пожелаха. Продължихме по магистралата и попаднахме на горящия автобус. Досега не съм бил свидетел на катастрофа, въпреки, че от десет години карам кола. Реагирах обаче адевкватно. За разлика от други хора на магистралата. Освен мен, още един човек, от бял автомобил помогна. Даде ми пожарогасител. Повечето хора гледаха и стояха. Ако тези десет човека, които бяха в колите, се бяха втурнали да спасяват хора, щеше да има по-малко жертви. Но това е- бългрите сме сеирджии. Хората мрат, а ние зяпаме. Прост народ сме, констатира тъжно Стефан. Но пак се усмихва, тъй като прегръща дъщеричката си Преслава. Вярващ човек съм. Вярвам в доброто и в онова, което става над нас. Вярвам и в Преслава, казва 28-годишният мъж.
В последните дни колегите му се цупят, че отсъства от работа, защото станал известен. Но шефовете му- гръцки бизнесмени, като разбрали за инцидента и неговата помощ, му стиснали ръката и му казали, че може да не идва на работа дълго време.
Сънувам някои от хората, които спасих. Появяват се в съзнанието ми. Тръпки ме побиват, като се сетя за гледката. Надявам се с времего това да изчезне.
Тези инциденти се случват от немарливостта ни. Има катастрофи след шофьорски грешки, но културата ни на каране е меко казано занижена. Ужас е да се движиш по пътищата с извънгабаритна техника, допълва героят. 
И завършва с борбата за живот, която води. Животът е труден. Особено с 35 лева детски. Не се живее така. За второ дете не мисля, тъй като трябва да карам всички комбайни в завода, за да го издържам, удря чертата Стефан. Гушка отново щерка си Преслава и потегля с колата си за Чирпан.
