За нелеката съдба на малкия Архангел разказва майка му Елица пред служител на Центъра за обществена подкрепа „За деца и родители“. Споделила за здравословните проблеми на Архангел, които започват още от раждането му. Сърчицето му спира на няколко пъти, лекарите успяват да спасят живота му, но мозъкът на детенцето остава увреден. Често му е трудно да диша и не може да се справи без помощта на специален апарат.
Причината Елица да се обърне към Центъра за обществена подкрепа (ЦОП) в Пловдив била, че въпреки усилията, които постоянно полага, майката все още се нуждаела от материална и емоционална подкрепа.
Ето какво разказва служител на центъра: „Срещнах Архангел, когато беше на годинка и 7 месеца, но развитието му отговаряше на 5-6 месечно бебе. През повечето време той лежеше, не можеше да стои седнал, не издаваше звуци, не можеше да държи играчки в малките си ръчички. Не можеше и да се храни самостоятелно, не познаваше вкуса на храната, не знаеше как да я сдъвче и да я глътне.
Докато наблюдавах Архангел забелязах, че той не отделяше поглед от майка си и й се усмихваше. Момченцето беше силно привързано към нея, защото тя постоянно беше до него и му помагаше. Елица говореше с мъка, докато ми разказваше за изпитанията, пред които е изправена като майка, но в погледа й ясно долавях борбеност и силна майчина воля.
Когато й казах, че е изключително смела, тя ме погледна и ми отвърна „Какво друго мога да направя? Той ми е дете! Моето дете!“ В тези думи Елица вложи целия смисъл на това да бъдеш родител – да се посветиш изцяло, да приемеш детето си такова, каквото е, да го обичаш безусловно и да се бориш всекидневно то да живее по-добър живот. Въпреки ограничените финансови средства, с които разполагаше семейството й, въпреки факта, че тя нямаше родителски опит, майката нито за миг не се беше замисляла да изостави рожбата си. За нея да се грижи за сина си, въпреки тежкото му здравословно състояние, беше естествено толкова, колкото дишането.
Дадохме храна и бебешка козметика на Елица, осигурихме рехабилитация за Архангел, която да се извършва от специалист в дома на семейството, защото малкият не можеше да бъде транспортиран до болницата. Майката имаше нужда да сподели с някого своите страхове и съмнения, да разкаже за начина по който ежедневно се чувства. Осигурихме специалисти, с които тя свободно да може да разговаря и да се чувства емоционално подкрепена.
След упоритата ни съвместна работа, Архангел вече може да стои седнал, да издава звуци, сам да държи играчките си и да натиска бутончетата им, които пеят песнички и го забавляват. С него работи рехабилитатор от ЦОП. А майка му знае, че има човек, който може да чуе тревогите й и да я подкрепи, както и някой, който да се радва на успехите на детето заедно с нея.
Преди екипът ни от ЦОП да се появи в живота на Елица, тя беше сама в трудностите и болките си. Благодарение на нашата подкрепа, Елица вече знае, че не е нужно да върви по трудния път сама. Ние сме неотлъчно до нея и семейството й. Това я успокоява, позволява й в някои моменти да бъде уязвима и крехка, да сваля тежкия товар от раменете си и по-често да е уверена, че е добър родител.
От ЦОП правим всичко възможно максимално да подкрепим Архангел и семейството му. Предстои ни да бъдем застъпници пред различните институции, за да може малкото момченце да има достъп до необходимите за неговото здравословно състояние услуги. Ние ще продължим осигуряването на рехабилитационни услуги в домашна среда, ще предоставяме материална подкрепа, защото грижата за детето изисква много средства, с които семейството не разполага.
Елица все още понякога се чувства разколебана и изплашена: „Не знам дали детето ми ще може да порасне, да проходи, да яде само. Все се надявам да се случи, но като се разболее се притеснявам да не стане най-лошото“. Но Елица споделя, че в такива моменти усеща помощта и подкрепата, която ЦОП й оказва и се чувства обнадеждена. „Цяла България бди над детето ми,“ ми казва тя с нежна майчина усмивка.
