Ханът е от тези постройки, за които пловдивчани най-бързо се усещат, че са направили голяма грешка
Местната власт решава да събори сградата, въпреки законите и забраните от държавата
Пътят към това събаряне обаче е известен и е важно да си вземем поуки
Теодор Караколев
Куршум хан е една от легендарните пловдивски сгради, за които си спомняме с тъга. Голяма и красива каменна постройка, надживяла вековете, но съборена, за да се издигнат днешните хали – сграда, не чак толкова любима на пловдивчани. Какво обаче довежда до събарянето на хана?
В Пловдив малко сме свикнали да обвиняваме административната столица София и централизацията на властта за всичко. Дали, щото не ни отпускат достатъчно средства, дали, защото не ни плащат за депонираните бали боклук, или пък не са ни изпратили достатъчно много пъти писмо, че тютюневият склад бил културна ценност. Е, понякога пловдивчани и местната управа сами сме си виновни за грешките. И понякога ги осъзнаваме твърде късно.
От вековете до земетресението
Турската дума „куршун“ означава олово. Както турците са обърнали по езика си „Филипополис“ на „Филибе“, така и ние сме завъртяли „куршун“ на хубавата българска дума куршум. А Куршум хан е ханът с оловните кубета. Вероятно е една от първите постройки, които османците вдигат, след завладяването на града – т.е. построен е в края на 14 век. Едно от най-подробните описания за него ни дава Евлия Челеби, видял го около 1650-а година – с по 44 стаи на всеки етаж, масивни стежи и тежка, непробиваема врата, която е и единственият материален спомен от сградата днес. Внушителната постройка се е вписвала в градския пейзаж – по Търговската улица, открай време централна за града и продължение към моста, редом до други ханове, бани, джамии и на един хвърлей от другата внушителна постройка – Безистена.
Вековете променят облика както на Търговската улица, така и на целия град. Много от съществуващите сгради падат преди Освобождението. Други са съборени след това. Идеите за опазването на културното наследство все още са нови за 19-и век или в началото на 20-и. Първият такъв закон – „Закон за старините“ в България се приема през 1911-а година. Първото по-мащабно обявяване на недвижими „старини“ в Пловдив е през 1927-а година. За такива са обявени редица къщи в Стария град – сред тях са къща Недкович, къща Ламартин, Куюмджиевата къща, Жълтото училище, църквата „Св. Св. Константин и Елена“, църква „Света Марина“, но също – Джумая джамия, Имарет джамия и, да, Куршум хан.
Тогава някъде (1927 година) се прави и оглед на постройката. Откриват се много пункнатини, разрушени места, несигурни подпори и пр. От столицата се нарежда старината да бъде ремонтирана, тъй като е опасна. Реакция от общината, изглежда, няма. Да се инвестира в някаква старина е излишен разход – това е ценен имот в центъра на града и би било добре да се ползва за нещо друго…
Така идва април 1928 година и страшното Чирпанско земетресение. Наред с множество частни домове и други важни постройки, тежко пострадал е и Куршум хан. За местните власти сякаш проблемът се решава от само себе си. Старата постройка вече съвсем за нищо не става – събаряме я и строим нещо модерно. Пловдив се нуждае от хали, от сграда на общината, от съдебна палата, театър… Толкова по-належащи неща, вместо някаква си старина.
Старината след земетръса
Ханът наистина е в тежко състояние след земетресението. Общината, обаче, си има свои планове. Везните се накланят към това там да се изградят градски хали. Да, обаче сградата е защитена от въпросния Закон за старините. Не може да се бута. Така общинарите приемат хитър ход. Наемат специалисти, които да направят експертиза – възможно ли е ханът да се запази, но с изричната добавка – като бъде преустроен в Градски хали. В проверката участват водещите пловдивски архитекти – сред тях, например младият още Светослав Грозев, или доайените Стойко Стойков и Димитър Попов.
Сградата е в лошо състояние и, за да бъде преустроена в хали – с всичките специфики, подземни хладилни помещения и прочее – ще се изисква още много строителство, което ще е твърде опасно и сградата може съвсем да падне. Така, съвсем очаквано архитектите излизат със становище, че сградата не може да бъде преустроена в хали. Много удобно общинските служители използват това, за да твърдят, че Куршум хан не може да продължи да съществува. Не, че не може да е преустроен – а, че трябва да бъде съборен, защото е опасен.
От Министерството на народното просвещение – което изпълнява ролята на надзорник на старините – настояват: сградата е паметник на културата, трябва да бъде запазена. От общината обаче контрират – не може. Активен защитник в местната преса е общинският архитект Васил Златарев, който твърди, че Пловдив се нуждае от развитие и трябва да се модернизира. Златарев добавя, че не иска да се събарят всички стари сгради, но трябва да се пазят само тези с „доказана архитектурна и историческа стойност“. Познато, нали?
Въпреки всичко, от София са настоятелни – сградата не бива да се събаря, а да се запази като ценност. Да, обаче местната власт си държи на желанието – през 30-а година местният общински съвет решава, че Куршум хан ще бъде изцяло съборен. На негово място ще има Градски хали.
Спомените за Куршум хан
Още по време на съществуването му – и най-вече по време на дебатите за събарянето му – много пловдивски общественици, историци, архитекти, художници се застъпват в защита на сградата и нейното запазване. Политическата класа, обаче, не се заслушва в думите им. Цанко Лавренов е сред активните радетели за това да си пазим историята – въпреки че получава хонорари от общината, например за експертното си мнение за качеството на паметника на Душо Хаджидеков, никой не се заслушва в призивите му. Само няколко години по-късно ще нарисува една от знаменитите си картини – именно Куршум хан – в конкурс, да си припомним за изгубените ценности.
Може би Куршум хан е от тези постройки, за които най-бързо пловдивчани се усещат, че са направили голяма грешка. Решението за събаряне на сградата се взема по времето на кмета Еню Манолов. Неговият наследник – любимият ни Божидар Здравков е този, по чието време започва строителството на Градските хали. Той обаче говори с носталгия за Куршум хан – броени години след неговото събаряне.
По същия начин се държи и архитект Христо Пеев – човекът, на когото дължим запазването на Стария град, който също е бил така неглижиран от община и общественост през годините. Всъщност, само няколко години след събарянето на Куршум хан, по идея на Христо Пеев в Куюмджиевата къща в Стария град се създава Градският музей (днес в тази къща е Етнографския музей). Може да е чиста спекулация, но ако нещата се бяха развили по друг начин, можеше част от пловдивския градски музей всъщност да се помещава и в по-голяма и обширна сграда, на самата Главна – Куршум хан. Идея, която десетилетия по-късно също ще намери своя живот – ако си спомняте, преди години се говореше как Халите могат да приемат Археологическия музей.
Уроците на Куршум хан
Уви, на своя глава и въпреки законите, през 30-а година пловдивската местна власт събаря Куршум хан – нещо, за което пловдивчани съжаляваме и до днес. Пътят към това събаряне обаче е известен и е важно да си вземем поуки: Ако една сграда днес ни изглежда неинтересна, грозна или порутена, това не означава, че тя не е ценна. Може би, просто ни трябва време да го осъзнаем. Невинаги чужденецът (софиянецът, друг) ни мисли злото. Понякога, затворени в собствените си рамки, не успяваме да видим кое е ценното на града ни и го затриваме с лека ръка. Не бива да вярваме на всеки, назначен на общинска или държавна длъжност, когато ни каже, че трябва да пазим само нещата с „доказана стойност“.
Между другото, ценен урок е и също това, че един от аргументите при събарянето на Куршум хан е, че дори да го запазят, не е имало какво да сложат вътре. С днешни думи – не са знаели каква функция би изпълнявала сградата. Урокът е, че дори днес да не можеш да намериш функция на дадена сграда, това не означава, че тя е излишна – утре може да се окаже два пъти по-ценна.
Паралелите с днешни сгради, случки и хора са безброй. Нашата работа е да си вземем поука. И да не се окаже, че като разрушим нещо, година-две по-късно вече ще съжаляваме за него и романтично ще организираме художествени конкурси, за да си го припомняме.
Моля, моля, няма нужда да се отплесваме от ТЕМАТА на статията, а именно ДАЛИ НЕ СБЪРКА ПЛОВДИВ КАТО СЕ ЛИШИ ОТ КУРШУМ ХАН? В Скопие земетресението беше къде по-силно от чирпанското и попиля целия град, та от цял свят помагаха да живнат и възстановят, обаче турските градежи имат ЗДРАВИНА и си стоят. Та погрешна идеология е да не си отчитаме грешките и да зачеркваме миналото и да обвиняваме „под игото“ на всяка крачка
„патриотично оправдание за скромните останки от средновековието ни“?? Много са ви объркани представите. Ние българите ли трябва да се оправдаваме за мракобесническото османско робство в България? И да, съвременен Истанбул е много добър пример за цивилизованост. Чухте ли, че тази година превръщат и църквата-музей „Света София“ в джамия за времето на Рамазана??
Когато османллите завладеели някой християнски град, превръщали са църквите в джамии, присвоявали са си дворците и крепостите. Това най-добре се вижда в Истанбул. Теориите, че са изпосъборили нашите църкви и дворци, са едно патриотично оправдание за скромните останки от средновековието ни. Царевец например оцелява до 18 век, докато там е настанен турски гарнизон. След това местното население го използва като кариера за строителни материали.
Авторът на видима възраст около 30, няма как да си спомня за „красивия“ Куршум хан, нито пък е редно да генерализира, че всички пловдивчани тъгували за него и недолюбвали днешните хали. Съвсем не е така. Налагането на „правилното“ мнение върху всички силно напомня тоталитарните времена.
Не живей в миналото, не мечтай за бъдещето а се концентрирай върху настоящия момент, за това – какво правиш, как го правиш и най вече защо го правиш!
Когато османските турци завладяват българските земи през 14 век, те унищожават многобройни материални и духовни ценности, създадени през вековете на Първата и Втората българска държава. Разрушени са крепости, манастири и църкви. Унищожени са ценни ръкописи именно с цел да не знаем кои сме и каква държава сме имали. Преди Освобождението само в Пловдив е имало над 50 джамии, повечето строени върху християнски църкви. Това е истината.
Би било добре да се замислим малко и за един друг аспект от историята. Куршум хан е построен двайсетина години преди падането на Търновското и Видинското царства. Няма подобна сграда по това време там. А у нас се е загнездило твърдото убеждение, че османлиите са дива нецивилизована орда, унищожили една високоразвита европейска цивилизация. Така са ни учили и това ни дава някакъв душевен комфорт. Но истината е малко по-различна.
За Куршум Хан са правили конкурс, на който младото архитектче Стефан ДЖАКОВ е представил проект за пълно реставриране, със повдигнато ОСТЪКЛЯВАНЕ НА ВЪТРЕШНИЯ ДВОР, в който да устроят Градските хали. Хитро, и вълкът сит, и агнето цяло. Като го пренебрегнали, изоставил къщицата си (с куличката над Античния), дигнал си чукалата и в София станал баща на единствения БЕЗПАРТИЕН АКАДЕМИК Емил Джаков (Инст.Електроника) и дядо на проф, Боян Джаков, БАН.