“Трябва да променим учебните програми и в тях да заложим повече изкуствен интелект. Истинският проблем обаче е в ниските резултати по математика и природни науки. Няма да имаме програмисти и инженери, ако тази тенденция продължи.”
Това мнение изрази министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на конференция на тема “Образованието и изкуственият интелект”, организирана днес от ГЕРБ в хотел Hyatt Regency Sofia, пише OFFNews.
Модератор на форума беше депутатът от ГЕРБ и бивш столичен кмет Йорданка Фандъкова. Освен министър Вълчев лектори бяха и председателят на Управителния съвет на БАСКОМ Доброслав Димитров и бившият министър на образованието Даниел Вълчев.
В конференцията участва и младият студент Георги Владов, който каза, че ИИ може да бъде “съюзник в образованието така че то да стане интересно“ и достъпно до степен, в която да не се използва ChatGPT, а да е интересен целият процес на учене. Разказа, че малкият му брат пише домашните си изцяло с помощта на ИИ.
Председателят на браншовата асоциация на водещите български компании за разработка на софтуер (БАСКОМ) Доброслав Димитров каза, че изкуственият интелект (ИИ), който светът видя за пръв път в лицето на ChatGPT, е вече 10 пъти по-слаб от настоящата му версия.
“Мощността му се удвоява се на всеки 5-7 месеца. Тоест след 6 месеца ще е още по две. Процесът не се забавя, а даже се ускорява – нищо не сме видяли още. Тази година т.нар. “агентите” (б.а. синтетични подизпълнители с изкуствен интелект) влизат в масова употреба. Филми ще се генерират за секунди – няма да се различават от реалните хора. До края на годината, ако не и до месеци”, каза Доброслав Димитров.
Той обясни, че софтуерните компании вече са хибридни пространства – там наравно с хора работят агенти (ИИ). Програмистите вече са мениджъри на синтетични програмисти – това не отменя нуждата от тях, но те трябва да могат да управляват други “синтетични” колеги.
“Концепцията “полуразпад на знанието” става все по-актуална – колко години трябва да минат, за да бъдат половината неща, които знаете непотребни. Когато става дума за образование – ще стане така, че това, което сме научили току-що, няма да ни е потребно”, коментира Димитров.
Той посочи, че от септември тази година в Китай въвеждат ИИ в обучението във всички гласове и всички дисциплини.
“Времето за реакция е все по-кратко. Целият ни живот става хибриден – от учебната до работната и личната среда.
Половината въпроси към ChatGPT за “емоционална употреба” и от лично естество. Половината запитвания търсят виртуален приятел и съветник. Това се случва и е по-добре да не бягаме от него”, каза още шефът на БАСКОМ.
Фандъкова отбеляза, че Доброслав Димитров говори “често плашещи неща, но че те се случват”.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев каза, че е необходима стратегия за ИИ, защото това е предизвикателство пред всички сфери на живота ни.
“Работим по теми, свързани с ИИ. Държа да да имаме разписана стратегия. Тя се движи в три сфери – първата е как може ИИ да помогне в администрирането на системата, втората е преподаване чрез ИИ и третата е най-важна – как да подготвим децата за работа с ИИ”, обясни той.
Подчерта, че ИИ дава огромна възможност за свързаност на отделните системи, което ще олекоти администрацията.
“Най-вероятно класно-задочната система няма да се промени в следващите десетилетия затова е важно да направим програмата по-ефективна, за да отговаря на променящата се среда”, заяви Красимир Вълчев.
Българският вариант на ChatGPT разработва специално приложение за българското образование, който още тази есен ще влезе в системата на определен брой училища, “така че всеки ученик да направи свой собствен помощник”, съобщи министърът.
Според него проблемът е, че ние се променяме твърде бавно в сравнение с темповете на околната среда. Посочи, че в бюрократична среда като МОН големите промени се случват с темпо цикъл от 10-20 години.
По думите му образованието най-вече трябва да изградят умения, защото знанията лесно се забравят.
“Парадоксът е, че трябва да се обърнем към традиционните дисциплини. Ще успеем да подготвим децата за ИИ като подобрим уменията им по математика и БЕЛ. Трябва да се върнем към силната хуманитарна основа, а не да се превъзнасяме по високотехнологичните знания”, каза министър Вълчев.
България е страната в ЕС, в която учениците прекарват най-много време в екрани, като най-големият дял време се прекарва в социални мрежи. Министър Вълчев посочи, че това е пряко обвързано с лош успех в училище. Той е на мнение, големият проблем е в резултатите на учениците по математика тука и природни науки. По думите му няма да имаме добро програмисти и инженери, ако тази тенденция продължи.
Бившият образователен министър Даниел Вълчев коментира, че образованието представлява набор от разкази за доброто и злото – наука етика и естетика, които искаме децата ни в определен момент да научат.
“Не знаем накъде върви светът, защото живеем в преходно време – досегашният еднополюсен свят е разколебан. Живеем във време на информационна революция”, заяви той.
Йорданка Фандъкова добави, че промените в образованието стават бавно, но че от друга страна “няма време за губене”. Подчерта важността от подготовката на учителите.
