Камък ми падна

Източник: Блондинка в музея

Кой е най-шантавият музей, който сте посещавали? В света има всякакви откачени експозиции и изложби. В Рейкявик, Исландия има музей на пенисите. Основан през 1997 от пенсиониран учител, музеят представя над 300 експоната. Най-големият е 170 см и е от син кит, а хамстерският се вижда само под микроскоп, защото е едва 2 мм. В случай че проявявате интерес, все още не са намерили добър човешки екземпляр.

Музеят на изгубените вещи в Париж показва предмети, забравени в метрото, из парковете и в обществения транспорт, които никой не е потърсил. Чудя се как ли се е прибрал у дома еднокракият гражданин, забравил протезата си. Добър ли е бил покойникът, чиято урна оставили в автобуса по път за гробището „Пер Лашез“. И дали се е омъжила някога жената, зарязала чисто новата си булчинска рокля на пейката в някаква градинка. 

В България също си имаме необичайна колекция. Това е сбирката от бъбречни камъни в Специализираната болница за рехабилитация в Хисаря. В прашни витрини из коридорите на болницата са показани най-разнообразни екземпляри. Една част от тях са изхвърлени по естествен път – да не уточняваме подробностите. Други са отстранени с операция и са дарени от доц. Атанас Мурджев – един от водещите уролози в средата на 20 век. Той ни е завещал девиза си: „Добрият хирург трябва да има очи на орел, сърце на лъв и ръце на лейди“. Сред експонатите е и най-големият бъбречен камък в България, тежащ 560 грама! Толкова тежи един голям грейпфрут, например. Уникалната сбирка датира от 1981 година и съдържа 12 000 бъбречни камъни.

Отидох да го разгледам преди няколко години. Баба ми по бащина линия всяко лято ходеше да се лекува там. Имаше една изящна порцеланова каничка с ваденка на „Камилите“ и ръкописен надпис „Хисаря“. С нея си сипваше точната доза на чешмите в градската градина. Едно лято ме изпратиха с нея. Щях да умра от скука. Единственото ми забавление беше латернаджията в градската градина, който редеше безкрайни саги за Крали Марко, змейове и синджири роби – българското фентъзи от онези времена. Маймунката му ми изтегли късметче. Тогава късметчетата така се получаваха – от маймунки. Не от пиене на еспресо. Падна ми се „Трендафилът мирише, бодилото боде, а любовта говори ‘Люби ме от сърце’“. Предпочитах нещо, свързано с бонбони или ново колело, но какво да се прави. 

На експонатите в експозицията не пише кои са пациентите. Може и някой камък от баба ми да има там.

Латернаджията отдавна изчезна в гънките на времето заедно с маймунката и късметите. В някоя по-дълбока гънка е потънал и Диоклецианополис – един от трите големи балнеоложки центъра в Римската империя (заедно с Байе край Неапол и Aquae Sulis  край Бат в Британия). В просторните терми се лекували римски военачалници, аристократи и дори членове на императорското семейство. В парка „Момина сълза“ минералната вода все още тече по оригиналната римска водоснабдителна и канализационна система. Водопроводчиците в Римската империя са били далеч по-добри от днешните.   

Бъбречните камъни са кристали. Но не са диаманти – едва ли пръстен с бъбречен камък би красил ръката на някоя лейди. Чудех се какво ценно им е намерил доктор Мурджев, че да създаде тази колекция. Навярно е бил привърженик на психоневроимунологията. Сложна е думата, да, но пък и вие сте интелигентни хора. Това е науката, която изследва взаимовръзката между ума, нервната и имунната система. Според нея оптимизмът, надеждата и вярата в излекуването ускоряват оздравяването. Може би точно това е искал да постигне с експозицията доктора – да донесе на пациентите си послание за чудото на изцелението.