Инфлация 4,9% в Хърватия, 12% ръст на доходите за 2023

Източник: factcheck.bg

Автор: Василена Доткова

В началото на април в няколко български сайта и в социалните медии се появиха публикации, свързани с инфлацията в Хърватия. В заглавията им се отбелязва, че нивата на този показател на годишна база са най-високите в еврозоната през март.

Макар статистически това да не е невярно, публикациите не вземат под внимание цялостната картина за икономическото развитие на Хърватия. 

Спестява се информацията, че става дума за разлика само от 0,1 процентни пункта спрямо инфлацията на годишна база през февруари. 

Не се споменава също, че с изключение на това минимално увеличение през март, инфлацията в Хърватия непрекъснато спада след влизането в еврозоната. Прогнозните данни за април 2024 г. също сочат вероятен нов спад след минималното покачване през март.

Пропуска се фактът, че ръстът на доходите в страната за миналата година е средно 12% на годишна база. А Хърватия е сред трите държави в ЕС с най-висок икономически растеж. 

Според Европейската централна банка приемането на еврото има слабо отражение върху потребителските цени в страната.

Става дума за класически случай на тенденциозно подбиране на информацията по даден въпрос, така че тя да потвърждава определена теза, като в същото време се игнорира голямо количество други данни, които ѝ противоречат. Този манипулативен похват е известен като чери пикинг (от англ. cherry picking) – заключение на базата на малък брой тенденциозно подбрани доказателства. Така извадената от контекста новина, че през март Хърватия е първа по инфлация в еврозоната, започва да се употребява като аргумент за вредата от приемането на еврото.

На 3 април в сайтовете „Труд“ и „Пик“ се появяват идентични публикации със заглавие „Хърватия с най-високата инфлация в еврозоната“. И двата материала са подписани от съответните редакции, без да се позовават на друга медия.

Макар да става дума за един-единствен месец, според текста това е потвърждение на „опасенията на редица икономисти, че влизането в еврозоната може да доведе до трайно по-висока инфлация.“

На следващия ден – 4 април – същият текст е публикуван в „Блиц“, „Гласове“, „Епицентър“, „Критично“ и Faktibg.com. Единствено „Критично“ посочва като източник на материала „Труд“. В останалите четири сайта публикациите са подписани от съответната редакция, без да се посочва като източник друга медия.

Някои от сайтовете добавят към текста и отличаващи елементи – „Гласове“ например илюстрира публикацията си със снимка от фейсбук пост на икономиста Стоян Панев от „Експертен клуб за икономика и политика“, известен с позициите си против приемането на еврото. Постът недвусмислено разглежда инфлацията в Хърватия като следствие от присъединяването към еврозоната, отново стъпвайки само върху този конкретен показател за конкретния месец.

Приносът на „Блиц“, „Епицентър“, „Критично“ и Faktibg.com пък се състои в промяна на заглавието. В „Епицентър“ то гласи: “Това ли ни очаква след приемането на еврото? Инфлацията в Хърватия скочи до 4,9%„ В материала не се уточнява, че скокът за който става дума, е от 0,1 процентни пункта, нито се дава допълнителен котекст на данните. Заглавието на Faktibg.com e „След, като я набутаха в пагубното Евро, Хърватия е с най-висока инфлация“, като е използван точно този правопис и пунктуация.

На 5 април същият текст се появява и в анонимния сайт Sofia Times, отново без да е подписан от автор и без да посочва източник.

Разнообразието от заглавия, както и публикуването на материалите като редакционни от името на няколко различни сайта, създават впечатление, че много отделни медии едновременно съобщават новината и достигат до единодушни заключения. В действителност става дума за дословно възпроизвеждане на единствен кратък материал. При това, украсен с ярки оценъчни елементи в някои от изданията, макар и представен като новина, която по правило не би трябвало да съдържа коментар. 

Паралелно с публикациите в тези сайтове, твърдението за инфлацията в Хърватия започва да се разпространява и в социалните медии. На 4 април индивидуален профил качва снимка на таблица с данни за инфлацията от Евростат, в която е подчертана Хърватия.

По модела на материала в сайтовете тук също се акцентира единствено на факта, че това е страната с най-висока инфлация в еврозоната през миналия месец, без да се обръща внимание на други показатели или на данните от предходните месеци. Отново се прави изрична връзка между инфлацията за март 2024 г. и приемането на еврото през януари 2023. 

Само публикацията от този профил е споделена 740 пъти, като се появява и в голям брой страници и групи, използвани за разпространение на различни дезинформационни наративи. Сред тях са няколко страници на местни организации на „Възраждане“, групи като „Българска легия антимафия“, „Буревестник – клуб за геополитика“, „Костадин Костадинов за министър-председател на Република България“, „Костадин Костадинов – Спасението за България“, „Аз харесвам Григор Сарийски“ и страници като Novini.cc. По този начин само тази конкретна публикация достига до аудитория от близо 200 000 потребители в социалната мрежа.

Малко след средата на април Хърватия отново стана център на медийно внимание заради провеждането на парламентарни избори. Макар и с по-малък брой места в новия парламент, победител в тях е коалицията около Хърватския демократически съюз – дясноцентристката партия, която управляваше и досега, в периода около приемането на еврото. Въпреки това новините относно изборите дадоха повод за ново разпространение на твърдения за тежките проблеми на страната, сред които и „най-високата инфлация в еврозоната.“

В дните около изборите много медии публикуват заглавия, според които година след приемането на еврото цените в Хърватия са двойни. Това твърдение не стъпва върху реални икономически данни. Проверката ни откри няколко публикации в различни медии, които го съдържат, като всички те цитират разказ на една конкретна българка, живееща в Хърватия – Диана Гласнова. Тя е представена като журналистка, главен редактор на списание „Родна реч“, издавано от българската общност в Загреб. В някои от заглавията обаче информацията за „удвояването на цените“ вследствие на еврото е поднесена по-скоро като факт, отколкото като лично впечатление, каквото всъщност е.

Материал на БНР-Радио София например е озаглавен „Година и 3 месеца след влизане в Еврозоната, в Хърватия цените са удвоени“. Публикацията е споделена във Фейсбук както сред индивидуални профили, така и в групи свързани с „Възраждане“ и други насочени против ЕС и еврото.

Хърватия и еврото БНР

Материалът на БНР за „удвояването на цените“ в Хърватия е препечатан и от сайта Faktibg.com, като този път заглавието не е променено. Същият материал излиза и в сайта Liberta.bg, като двете публикации на свой ред започват да се споделят във Фейсбук.

Така пренебрежимият ръст на инфлацията в Хърватия в един-единствен месец се превръща в аргумент, че последствията за България от приемането на еврото ще бъдат страшни. Този аргумент, изложен в идентичен текст в 8 различни сайта, достига и до стотици хиляди потребители в социалните мрежи. А впечатленията на една българка в Загреб се споделят сред евроскептични кръгове във Фейсбук като категоричен факт, подкрепен от авторитета на обществена медия.

Подобен модел на разпространяване на извадени от контекста верни факти, примесени с откровено неверни внушения, наблюдавахме и по повод приемането на еврото в Хърватия, както и през есента на миналата година. И тогава, и сега пътят на разпространение и участниците в кампанията са сходни. Целта е очевидна: да се настрои общественото мнение против влизането на България в еврозоната.