Годините на Борисов бяха катастрофални за журналистиката
През последната седмица много български журналисти се почувстваха силно озадачени от новата класация на реномираната световна организация, която реално единствена се интересува от свободата на словото и живота на журналистите в силно автоцензуриращи се, репресивни общества, където големите медии са в ръцете на един кръг бизнесмени, свързани пряко с определени политически кръгове. Тази организация е „Репортери без граници“. Предвид факта, че България се срина от 35-то до 112-то място от 2009 г. до 2021 г. по техните параметри и имайки предвид реално непроменената ситуация със собствеността и управлението на националните и обществените медии от 2021 г. до сега, и особено предвид ситуацията с проруските настроения в някои предавания в национален ефир след началото на войната, изглежда странно, че страната ни е „повишена“ по този важен показател. Свободата на словото и печата.
Причината е промяна на методологията, пише OFFNews. Нито една от мерките, предложени от „Репортери без граници“ за подпомагане свободата на печата, не беше реализирана, но и нямаше сериозни нарушения.
Попитан каква е ситуацията всъщност, директорът на „Репортери без граници“ за ЕС и Балканите Павол Шалай отговори:
„Въпреки че България се е повишила с 20 места, резултатът е подобрен в много по-малка степен (+3,86). Трябва да се вземе предвид и фактът, че България се намира в диапазон от резултати с много малки разлики между държавите, който поради тази причина е зона, склонна към колебания. В класацията на ЕС България вече не е на предпоследно място, като е разменила позициите си с Малта. Но България все още е на дъното: на четвърто от последните места в ЕС.
Подобрението на политическия показател отразява факта, че през по-голямата част от 2022 г. страната е управлявана от правителството на Петков, което като цяло се разглежда като уважаващо свободата на печата и ограничаващо опитите за намеса в нея. Годините на Борисов бяха катастрофални за журналистиката. Въпреки положителните тенденции, които споменах, властите не успяха да предприемат системни мерки за подобряване на свободата на печата и журналистите често са обект на нападения от страна на някои политически партии, особено от „Възраждане“.
Напредъкът по правния показател може да се отдаде на усилията за борба със злоупотребите със съдебни дела в страната, както RSF препоръча през 2021 г. Друг проблем е преобърнатата роля на някои високопоставени прокурори: вместо да защитават журналистите и системно да преследват престъпленията срещу тях, те им оказват натиск, както показва неотдавнашното дело на Димитър Стоянов, в което е заплашена поверителността на източниците. Повишената оценка на безопасността може да се обясни с по-малкия брой заплахи срещу журналисти.“
