Дезинформацията за влизането ни в Шенген внушава страх от бежанците и недоверие в ЕС

Автор: Елена Фурнаджиева

Източник: Factcheck.bg

17 години след като заявява желание да се присъедини към Шенгенското пространство България ще стане част от него, макар и частично, на 31 март тази година.

Още през 2011 г. ЕС обявява, че стратната ни е изпълнила необходимите технически критерии. На политическо ниво обаче приемането на България и Румъния се обвързва със заключенията от докладите на ЕК по Механизма за наблюдение и контрол в областта правосъдие и вътрешни работи. Макар и формално да няма връзка между приемането ни в Шенген и Механизма, напредъкът в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност става основно изискване.

Холандия е първата държава, която поставя това като условие и дълги години налага вето върху приемането на двете страни.

Прилагането на Механизма отпадна на 15 септември 2023 г. и три месеца по-късно- на 30 декември България и Румъния се присъединиха към шенгенското пространство, макар и частично, първоначално с отпадане на контрола по въздушните и морските граници.  

Дългоочакваното решение обаче не беше еднозначно прието в България и дори беше определено като управленски провал.

Седмица след като решението за присъединяване на България и Румъния към Шенген бе публикувано в официалния вестник на ЕС експресно социологическо проучване на предаването “Референдум” по БНТ показа, че за половината от анкетираните българи частичното приемане в шенгенското пространство е по-скоро неуспех. 

Как се стигна дотук

В социалните мрежи и в медийни публикации се появиха твърдения, че решението е плод на „сделка“ и на „тайно поети ангажименти от правителството“ за връщане на бежанци към България. 

Общото внушение е, че процесът е скрит от българското общество и че след решението на Съвета на ЕС държавата е изправена пред по-голям риск от когато и да е било.

Сред основните говорители по темата „заплахата Шенген“ са и лидерите на БСП, „Възраждане“ и „Има такъв народ“, които освен ФБ профилите си, използват и трибуната на Народното събрание, за да представят тезите си. В началото се твърди, че България се е съгласила да приеме обратно „6000 сирийци и афганистанци“. После броят на върнатите у нас бежанци нараства многократно, докато се превърне в „неограничен“.

Друго невярно твърдение e, че в момента страната ни е на 3-то място в Европа по прием на мигранти и това заплашва България да се превърне „концентрационен лагер“ или „в най-големия бежански лагер в Европа, а може би в света“. Сред другите, определени като плашещи, последици е „разоряването на общините“, които ще трябва да осигуряват достъп до образование и социални услуги на бежанците.

Общото в изброените „заплахи“ са „бежанците“, независимо дали става дума за конкретния правен статут на международна закрила или думата неправилно се използва за всички мигранти. 

„Тайната сделка“ за връщането на 6000 бежанци

Кампанията, че членството ни в Шенген е разменна монета между София, Букурещ и Виена за приемането обратно на мигранти, поискали убежище в Австрия, тръгва след публикация в австрийското издание Der Standard.  В нея се твърди, че по данни на австрийското външно министерство през 2023 г. в България и Румъния се очаква да бъдат върнати съответно 6000 и 2000 мигранти. Цитирано е и мнението на премиерите на България и Румъния. Николай Денков казва: „България няма да приеме допълнителни условия като „Мигранти срещу Шенген във въздухоплаването“, а Марсел Чолаку отговоря: „Не съм виждал молби от сирийци и афганистанци, които искат да живеят в Румъния, откакто е в сила този европейски механизъм.“

В България публикацията получава нов прочит в навечерието на сключването на споразумението. Епицентър.бг излиза със заглавие „Der Standard: България се е съгласила – приемаме 6000 сирийци и афганистанци срещу въздушен Шенген“. В последващото разпространение на същия материал в социалните мрежи и свързани онлайн медии невярното твърдение достига до хиляди потребители.

След решението за частичния прием на България в шенгенското пространство на преден план излизат спекулациите, че не е ясно какво точно е договорила страната ни в замяна. Когато официалният текст на решението вече е публикуван, започват интерпретациите по него.

Разказът за 6000-те мигранти е допълнен и от пост на лидера на ИТН Слави Трифонов, който публикува в профила си във Фейсбук документ, „доказващ“, че България се е съгласила да приеме обратно от Австрия точно тази бройка хора. Данните, цитирани в него са за 2022 г. и са в отговор на парламентарен въпрос на австрийската депутатка Стефани Криспер към министъра на вътрешните работи Герхард Кернер. Поисканата информация е за всички процедури по задържане, депортиране и отнемане на статут на бежанец в Австрия. Според тази статистика през 2022 г. към България са отправени 9196 искания за реадмисия на бежанци, като България е приела исканията за 6619 души.

Общото внушение на публикацията и коментарите под нея е, че изброената бройка хора е част от „сделката“ ни с Австрия срещу вдигането на ветото за членството на България в Шенген и че се очаква те да бъдат върнати у нас.

Всъщност връщането на мигранти и бежанци по Дъблинския регламент е със строго регламентирани срокове за изпълнение и цитираните 6000 бежанци няма как да се появят в България сега, още по-малко причината за това да бъде влизането ни в Шенген.

Има разлика в процедурите за обратно приемане на хората, потърсили закрила, в съответствие със статута, който имат в първата държава. В публикацията на С.Трифонов са цитирани данни за реадмисия на лица от трети страни т.е става дума за хора, които вече са получили статут на бежанец у нас или не са подали молба за международна закрила (преминали са нелегално през нашата територия).

Подаването на искане за реадмисия към първата държава член на ЕС, в която мигрантът е получил статут на бежанец, трябва да се случи не по-късно от три месеца, след като мигрантът е подал нова молба за убежище в друга държава. Отговорът на искането е до два месеца. Т.е евентуалното връщане на цитирания брой бежанци от австрийската справка за 2022 г. в България трябва да се е случило най-късно до средата на 2023 г.

Структурата, изпълняваща искането за реадмисия, у нас е МВР. Според статистиката на ведомството за 2023 г. става ясно, че Дъблинското споразумение от всички държави в ЕС има подадени искания за връщане на 2357 души. Върнати са 564 души. През 2022 г. исканията са били 814, а върнатите бежанци са били 194.

Според обобщена справка, изготвена след искане на Factcheck.bg от Държавната агенция за бежанците (ДАБ), заявките за връщане на лица, търсещи или получили международна закрила, и за 2022 г. и за 2023 г. са също в пъти под бройката 6000 за всички държави от ЕС, не само от Австрия. ДАБ е отговарящият орган за изпълнението на Дъблинския регламент у нас и в данните на Агенцията е включена и статистиката на МВР.

През 2022 г. са получени 20 045 запитвания от всички държави членки на ЕС, но оформените заявки за входящи трансфери са били 846, от които са били осъществени 202.

През 2023 г. е имало 17 900 запитвания, 2 465 заявки за входящи трансфери, върнатите лица са 590.

От ДАБ уточняват, че за голяма част от исканията за обратно приемане към България не се получава заявка за прехвърляне, а за значителна част от тях страната ни е отказала да приеме обратно търсещите закрила лица, тъй като съгласно разпоредбите на Регламент Дъблин, тя вече не се счита за отговорната държава-членка. Също така част от заявките се обжалват от бежанците в държавата, от която трябва да бъдат върнати, като в повечето случаи съдът се произнася в тяхна полза.

Австрия е подала към България съответно 9157 запитвания за 2022 и 6544 за 2023 г., за 2022 г. е заявила 74 трансфера, а за 2023 г. – 193 трансфера. Върнатите бежанци от Австрия са били съответно 33 и 113 души за двете години.

Данните недвусмислено показват, че между исканията за обратно приемане и реално върнатите у нас бежанци има огромна разлика. Но за целите на внушенията за „заплахата от Шенген“ се използва само броят на исканията, а се спестява броят на реално върнатите хора.

Независимо от официалните данни на институциите, отговарящи за приема и трансфера на мигранти у нас и изявленията на представители на правителството, историята за връщането на „6000 бежанци“ продължава своя живот. Преди дни пред Нова Нюз депутатът от ИТН Станислав Балабанов отново използва темата Шенген, за да припомни риска от връщането на бежанци у нас. Този път обаче бройка е по-голяма- 30 000 души от цяла Европа, в които влизат и 6000-те от Австрия, можело да се озоват в България и то извън Дъблинския регламент, „благодарение“ на споразумението, подписано между България, Австрия и Румъния. Депутатът не посочи източниците, на които се позовават твърденията му. Изнесените по-горе факти обаче показват, че те не отговарят на реалните бройки, нито имат нещо общо с подписаните от България договорености за влизане в шенгенското пространство.

Никъде в решението на Съвета на ЕС за приемането на България в Шенген не присъства обвързаност за спазването на Дъблинския регламент за връщане или реадмисия на лица от трети държави. Посочено е, че „по технически и оперативни причини е целесъобразно първо да бъдат премахнати проверките по вътрешните въздушни и морски граници възможно най-скоро през 2024 г. и че (…) Съветът на ЕС следва да вземе допълнително решение за определяне на подходяща дата за премахване на проверките по вътрешните сухопътни граници на България и Румъния“.

Конкретиката по темата е в Споразумението между България, Румъния и Австрия и анекса към него, където е договорено трите държави да ограничат вторичното движение на хора, според Дъблинското споразумение. Посочено е, че „България и Румъния се задължават да приемат обратно всички, търсещи убежище, за които са отговорни в съответствие с Дъблинския регламент, без ограничения на броя на хората, приети в рамките на месец. София и Букурещ следва да гарантират бърз отговор в рамките на три дни на заявки за връщане/приемане на молби, най-вече от афганистанци и сирийци, търсещи убежище“.

Задължителен брой хора, които трябва да бъдат приети обратно, не е посочен.

България не е на трето място по прием на мигранти

Внушенията, че България ще бъда залята от бежанци и че „с влизането ни в Шенген до десет години българската държава нито ще е българска, нито ще е държава“ тръгват от пост във Фейсбук на лидера на „Възраждане“, препечатан и в „Труд“ онлайн. Костадин Костадинов твърди, че „България вече е на трето място по подадени заявления от нелегални емигранти за убежище. С приетите от правителството ни условия за влизане в Шенген за броени месеци ще станем първата държава в ЕС, което ще ни превърне в най-големия бежански лагер в света“. Като „доказателство“ Костадинов посочва „Доклада за убежището за 2023 г.“ на Агенция на Европейския съюз в областта на убежището.

Всъщност в доклада на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA) са обобщени данните за 2022 г. България е спомената 3 пъти, но не и в контекста, цитиран от Костадинов.

Страната ни наистина е сред първите три държави в ЕС, но по най-голям брой решения по заявки, свързани с прилагането на Дъблинския регламент (както се вижда и от данните по-горе). „На национално равнище Германия и Франция продължиха да получават най-много решения по свои заявки и на тях двете се падат над три пети от общия брой за територията на ЕС+. Както и през предходните години, Италия е издала най-много решения по заявки по регламента „Дъблин“ като цяло. За първи път обаче Австрия и България се открояват като втората и третата държави, които са издали най-много решения, изпреварвайки Германия и Гърция.“, пише в доклада. 

Заключението е, че през 2022 г. по-голям брой търсещи убежище лица са се преместили от първата държава на пристигане в друга, за да подадат нова молба (т.нар. вторични движения)- т.е България е трябвало да отговори на повече искания за връщане на мигранти обратно в страната, а не на подадени заявления за убежище у нас.

В доклада на EUAA България е спомената и като една от водещите държави с получени най-много молби за международна закрила, подадени от непридружени малолетни и ненавършили пълнолетие лица. „Повече от половината от всички молби са подадени в Австрия (13 000 или 31 %), Германия (7 300, 17 %) и Нидерландия (4 200, 10 %). Както в Австрия и Нидерландия, така и в България (3 400), Франция (1 000) и Кипър (900), данните за 2022 г. са най-високите в исторически план.“

В една от справките на EUAA към ноември 2023 г., която не е част от цитирания доклад, България наистина е на трето място, но не заради брой подадени молби за убежище, а защото държавите просто са изброени по азбучен ред.

Към този период България е сред петте най- предпочитани държави за хората, бягащи от военни конфликти, но в друга класация- за получаване на временна закрила от граждани на Украйна, напуснали родината си след пълномащабното нахлуване на Русия преди две години.

Спекулативното тълкуване на влизането на България в Шенген като сделка срещу прием на повече мигранти получава широко разпространение и при откриването на зимната парламентарна сесия на Народното събрание. От трибуната председателите на парламентарните групи на „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“ настояват, че Споразумението е рисково за страната, повтаря се рефренът, че „България ще се превърне в най-големия бежански лагер в Европа“ и през цялото време се подчертава „специалното изискване“ за прием на афганистански и сирийски граждани.

Според справка на ДАБ за последните две години най-много искания за международна закрила у нас са подадени от мигранти от Сирия и Афганистан, което е логично, като се има предвид маршрутът им на придвижване. Гражданите на тези държави формират и основната част от мигрантския поток и в останалите европейски държави.

За последните две години у нас са подадени общо 42 925 за закрила от всички мигранти попаднали в страната (не само сирийци и афганистанци). От тях само близо 1/4 са получили хуманитарен или бежански статут.

За 2022 и 2023 г общата бройка е 9699 души.

Бежанците не изправят общините пред нови задължения

Предстоящите промени в Закона за убежището и бежанците също са използвани в подкрепа на манипулативните твърдения, че България е сключила „сделка мигранти срещу Шенген“.

В пост във Фейсбук председателката на БСП Корнелия Нинова нарича измененията „спешни“ и ги обвързва с „ангажимента“ за обратен прием на бежанци. В публикацията си Нинова невярно твърди, че интеграцията на бежанците по общини ще натовари сметките на населените места, защото не са предвидени средства в бюджетите им.

Промените в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) се подготвят далеч преди решението на Съвета на ЕС за поетапното приемане на България в Шенген.

В подготовката на проекта за изменение и допълнение на разпоредбата участват представители на ДАБ, Президентството, Министерствата на правосъдието, вътрешните работи и труда и социалната политика. Някои от работните групи заседават още от края на 2022 г. В мотивите на предложението е записано, че през март 2023 г. е създадена и работна група с представители на Дирекция „Правосъдие и вътрешен ред“ на ЕК, МВР и ДАБ-МС, която участва в направата на концепция за необходимите законодателни изменения в ЗУБ.

С промените в Закона не се вменяват нови задължения на общините. И в сега действащата разпоредба общините трябва да предлагат споразумение за интеграция на бежанците. Чужденците имат право на достъп до образование и до социални услуги.

Чл. 26 (2)Чужденците, получили международна закрила, имат право на достъп до основно и средно образование, включително професионално образование и професионално обучение, при условията и по реда за българските граждани.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Органите на местното самоуправление и местната администрация приемат на своя територия, вписват в регистрите за населението чужденците с предоставена международна закрила и техните семейства и предоставят възможност за реализиране на правата, предоставени по този закон.

Чл. 37а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) (1) На чужденците с предоставено убежище или международна закрила в Република България се предлага сключване на споразумение за интеграция, в което се определят техните права и задължения, както и правата и задълженията на съответните държавни или общински органи.

В мотивите към новата уредба, изрично е записано, че приемането й не води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства. „В кръга на лицата, получили закрила, обхванати от програми за интеграция на ниво общини, место управление и местна администрация, се включват и чужденците с предоставена временна закрила, разширява възможностите за тяхното своевременно интегриране и самоиздръжка, включително чрез средства по целево финансиране от 3 европейски фондове (регионално развитие, човешки ресурси и др. подобни) като по този начин отпадне зависимостта и необходимостта от социално подпомагане чрез средства от държавния бюджет“ пише още в мотивите.

Правителството публикува и официално опровержение във Фейсбук. “Законът за убежището и бежанците няма нищо общо с Регламента Дъблин, който засяга връщането на бежанци. Няма изменения, свързани с обратното приемане на лица, които търсят закрила.”

Проектът за промяна на Закона за убежището и бежанците в момента е на етап „обществено обсъждане“, което е започнало на 5 януари.

Дезинформационната кампания срещу бежанците

Дезинформацията за мигрантите като заплаха за Европа и за европейските ценности, е постоянно явление през последните десет години, отчита анализ на европейската платформа EU vs Disinfo.  Акцентира се върху определени характеристики като цвят на кожата, религия и културно различие чрез език на омразата. Кампанията цели както  насаждане на нетърпимост и страх от новодошлите, така и внушаване на недоверие и неодобрение към правителствата.

У нас дезинформационната кампания „бежанци срещу Шенген“ заложи на познати внушения:  за претопяване на „българската нация“ от „бежанците, които ще се заселят у нас“, за загуба на националната идентичност, за привилигироване на бежанците спрямо българските граждани.

България е представена като жертва на задкулисни сделки, поставена в унизителното положение да приема условия, които са неизгодни за нея. Всички факти, изложени в този текст, показват, че тези внушения се основават на неверни (изопачени) твърдения, които са напълно неоснователни.