Парламентарната правна комисия отхвърли без дебат наложеното от Румен Радев вето върху промените в Закона за съдебната власт. Очаква се законопроектът да бъде окончателно приет на извънредното пленарно заседание в понеделник, съобщава OFFNews.
Законопроектът бе приет отново с 13 гласа „за“, 2 „против“ (БСП) и 1 „въздържал се“ (ИТН).
Законът, дело на ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ-СДС, мина по бързата писта и бе скоростно прокаран от управляващото мнозинство. В него бе заложено създаването на отделна система за избор на разследващ главния прокурор. Освен това с промените беше отложен изборът на нов състав на ВСС се отлага с шест месеца – за началото на 2024 г. Очакванията са това да се случи след промяната в Конституцията. В НС нагласите са, че това може да се случи до края на годината.
Във вторник президентът наложи вето и върна за ново разглеждане в парламента промените в ЗСВ, касаещи избора на ВСС и прокурорът, който разследва главния прокурор. В мотивите си държавният глава пише, че законът не допринася за трайни и ефективни реформи в правосъдната система и е в ущърб на принципите на предвидимост и стабилност на нормотворческия процес.
Днес в комисия мотивите към ветото бяха представени от бившия правосъден министър Крум Зарков. Той изтъкна, че новата система за избор на прокурор, който ще разследва главния, е ненужно, а изключването на системата за случаен подбор е проблематично. По думите му всеки един от трите параграфа е проблематичен и създава вътрешни неясноти и противоречия.
Пътят на промените
Законопроектът се появи изненадващо в петък, 7 юли – денят, в който Даниела Талева бе избрана за ad hoc прокурор, който ще разследва сигналите срещу главния прокурор и неговите заместници. Тогава депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС се разписаха под новите изменения на приетия преди по-малко от месец закон, с който бе въведен механизмът за разследване на главния прокурор.
Между двете четения се появи скандално предложение на ДПС, според което решенията по допустимостта на предложенията за членове на ВСС да може да се обжалват в тридневен срок от обявяването чрез съответната колегия на Висшия съдебен съвет пред състав, състоящ се не от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, а само от петима съдии от ВАС. С това предложение на практика ВКС няма да има никаква контролна роля при избора на членове на ВСС. Впоследствие движението се отказа от предложението си. Текстът бе окончателно приет в зала на 21 юли, като във финалната версия бе записано, че всяка година съдебният съвет трябва да прави одит на системата за случайно разпределение на делата, но и на тази, по която се определя разследващия главния прокурор. Изискванията, на които трябва да отговарят системите за случайно разпределение, ще се уредят в наредба от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на електронното управление, и в шестмесечен срок всички системи да се приведат в съответствие с нея.
