Народното събрание одобри на първо четене Закона за държавния бюджет за 2026 година. С него се поставя се нов рекорд по държавни разходи, които възлизат на 45,8% от брутния вътрешен продукт, пише OFFNews. Заложено е минималната работна заплата да стане 620.20 евро.
Депутатите дебатираха по първия български бюджет в евро, изготвен по официалния валутен курс 1,95583 лв. за едно евро, общо 6 часа. Гласуването протече така:
В параметрите на проектозакона се залага максимален размер на държавния дълг към края на 2026 г. от 37,6 млрд. евро, а допустимият нов дълг – 10,44 млрд. евро, включително 3,26 млрд. евро заем по европейската програма SAFE за укрепване на отбранителната индустрия.
Фискалният резерв трябва да бъде не по-малък от 2,4 млрд. евро. Общините ще получат 4,53 млрд. евро обща субсидия за делегираните от държавата дейности и още 255 млн. евро за капиталови разходи. Предвидени са и 42,2 млн. евро трансфери за достигане на минималната работна заплата в местните дейности.
Според вносителите на бюджета от правителството причината за рязкото повишение на разходите са увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 на 620,20 евро.
От Министерство на финансите (МФ) се аргументират се и с осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по „швейцарско правило“, със 7,6%, или 491 млн. евро, както и с увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро до 2028 г.
Като причина за повишението на разходи от МС посочват и увеличението на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до осемгодишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г., включително; увеличение от 50% на 75% на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до двегодишна възраст и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до петгодишна възраст.
Увеличава се данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, от 5 на 10% (б.а данък дивидент).
Дофинансирането от държавата е 6.1 млрд. евро, а като дял от общите разходи е под 40% за първи път от много години и се дължи на вдигането на осигурителните вноски с 2% и на максималния осигурителен доход.
Бюджетното салдо е предвидено да бъде в размер на минус 3.65 млрд. евро. В бюджет 2026 г. са заложени данъчно-осигурителни приходи в размер на 41.8 млрд. евро, като най-голяма част от тях идват от косвените данъци (19.4 млрд. евро).
Приходите от социално и здравно осигуряване се предвиждат да бъдат 12.1 млрд. евро, а преките данъци 8.9 млрд. евро. Правителството е заложило и неданъчни приходи за 5.5 млрд. евро, като и помощи и дарения (б.а. предимно от чужбина) в размер на 4.1 млрд. евро.
В разходната част на бюджета, основното перо се пада на социалните и здравноосигурителни плащания, които са за 22.6 млрд. евро. За персонал (заплати и осигурителни вноски) са предвидени 13.1 млрд. евро. Капиталовите разходи са за 7.8 млрд евро. Вноската в общия бюджет на ЕС се предвижда да бъде 1.21 млрд. евро.
В бюджета е заложено разширение на обхвата на стоките, подлежащи на фискален контрол, за които е налице задължение за предварително деклариране на данните за превозите.
Предлага се и увеличение в облагането за хазартните игри от 20 на 25%.
Депутатите отказаха предложения бюджет на Висшия съдебен съвет, според който заплатите във ВСС скачат с 6000 лв. месечно (отгоре на сегашните 24 000 лв.).
Дебатът
След изчитането на доклада по бюджет председателят на парламента Рая Назарян обяви начало на дебатите и настъпи неловка пауза. На трибуната излезе все пак съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов и отбеляза, че е „интересна тази липса на интерес по толкова важна тема“.
Подхвана темата за софтуера за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО) върху малкия и среден бизнес. „Да, БГ“ настояват, че заради този неработещ софтуер всеки ресторант, кафене и магазин ще плащат по минимум 500 евро – за внедряването му и обучението на хората да го ползват.
Божанов каза, че министърът на финансите Теменужка Петкова дори не знае какво стои зад съкращението. Той е на мнение, че концепцията за СУПТО е сбъркана и неизпълнима. По думите му тази мярка, която ще залегне в бюджета, единствено ще създаде тежест както върху производителите и върху търговците.
„Убеждават ни, че ще има плавно преминаване към изисквания, които ги има в наредбата – нищо подобно. Това ще струва пари за внедряване надграждане интегриране и обучение. Всяко малко магазинче ресторант и кафене ще плати за Вашата глупост“, заяви депутатът от ПП-ДБ.
Той обясни, че СУПТО осакатява софтуерите и ги прави ги остарели. Добави, че това засяга и онлайн бизнесите, без значение дали производителят е български или чуждестранен.
Финансовият министър Теменужка Петкова (ГЕРБ) призова „да не се лъжат“ българските граждани и каза, че ако “Да, България” подкрепят сивата икономика – трябва да го заявят ясно. Аргументира се, че СУПТО ще изсветли икономиката и че софтуерът е сертифициран.
Съпредседателят на „Да, БГ“ Ивайло Мирчев я репликира, че софтуерът е “от каменната ера”. По думите му НАП няма капацитет да сертифицира този софтуер, както ще е длъжна по закон.
“Факт е, че има сива икономика, но дали така се бори е спорно. Опитвате се да борите сивата икономика със софтуер на над 10 години. Това е безсмислено. Нужен е закон за фискализацията”, категоричен беше той.
Добави, че за сивата икономика е този, който я бори с вдигане на данъци (б.а. както се случва в бюджета за 2026 г.).
Бюджет на оцеляването, фалита и подчинението
Николай Радулов от МЕЧ коментира бюджета в сектор сигурност. 93% от парите отиват за заплащане на персонала, посочи той.
“Издръжка на много служители с високи заплати в технологично остаряваща среда. Това е бюджет за оцеляване на служители, които нямат инструменти, с които да работят”, каза Радулов.
По думите му разузнавателните платформи в ДАР и ДАТО са с версия отпреди 10 години. Според депутата от МЕЧ България много скоро няма да е съвместима със стандартите на ЕС в киберсигурността.
“Бих нарекъл този бюджет на националната несигурност”, обобщи Николай Радулов. Маноил Манев (ГЕРБ) каза, че уважава Радулов като експерт, но че неправилно изкривява изказването, като поставя “под един кюп” целия сектор сигурност. Заяви, че служителите на МВР са също толкова важни колкото оборудването.
Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов заяви, че това е “бюджет на фалита”, който ще предизвика най-голямото задлъжняване в модерната история на България.
“Никога България не е задлъжнявала с 80% за 2 години. Много добре знаят, че режимът на водопадите приключва и е въпрос на броени месеци правителството да си отиде. Знаят, че са обречени и пот с и причина харчат”, каза Костадинов.
По думите му ако управляващите не бръкнат в джоба на гражданите – няма как да вържат „бюджета на фалита“.
Теменужка Петкова отговори, че България е в челните места в ЕС по нисък дълг и каза, че причината за увеличението за дълга трябва да се търси в миналото, по-специално от 2022 г. насам, „станало норма да има 3% дефицит в бюджета“.
“Този дефицит трябва да се финансира и няма как да се финансира, освен с дълг”, заяви финансовият министър.
Лидерът на ПП и бивш финансов министър Асен Василев отговори на обвиненията на Петкова, която обвърза покачването на държавния дълг с неговото управление.
“Заварих по-висок дълг, отколкото го оставих, въпреки увеличението на заплатите. Което значи, че сме се разполагали според чергата си. Вие вдигнахте с 3 процентни пункта съотношението на дълг към БВП. Това не е заради дефицита, а защото изтеглихте 9 млрд. лв. допълнителен дълг, който се ползва за касичката ББР, БЕХ и други държавни предприятия. Моля да не спекулирате с тази тема, защото явно нищо не разбирате!”, заяви той.
Попита дали е нормално всички корпоративни данъци в държавата да са повече от това, което ще се заделя като средства съд и сигурност.
Атанас Атанасов от БСП заяви, че бюджетът показва каква държава ще е България – която застава зад гражданите си “когато това е най-важно”.
“В този бюджет личи нашият почерк, ангажименти и отговорност. Този бюджет е социален и това е напълно естествено на прага на еврозоната. Хората трябва да са спокойни, че държавата е зад тях”, настоя Атанасов.
Според него този бюджет „връща усещането, че държавата може да бъде справедлива”.
Хюсни Адем от АПС коментира, че в бюджета се наблюдава липса на последователност, стратегическа мисъл и планиране. Според него правителството предпочита козметични решения и прикрива задълбочаващи се проблеми. Депутатът от групата на Доган е на мнение, че най-голямата слабост е увеличаването на данъчната и осигурителна тежест, както и зависимостта от външен дълг.
“Социалната политика се свежда до краткосрочни парични раздавания. Това не е политика за подкрепа, а на подчинение и зависимост, която възпроизвежда бедността. Трасира я към следващите поколения с нови заеми”, заяви Адем.
Нарече го “бюджет на политическото оцеляване”.
Мартин Димитров (ПП-ДБ) нарече бюджета „най-левичарския“ за последните години и отново настоя, че ударени ще бъдат средната класа и бизнеса.
Теменужка Петкова защити бюджета, като нападна Асен Василев
Финансовият министър Теменужка Петкова защити проектобюджета по-обстойно, като нападна Асен Василев. Обяви, че по времето на управлението на Асен Василев като финансов министър той е прехвърлил контрол върху бандеролите в Агенция „Митници“ и че в МФ има докладни, които го предупреждават за сериозни рискове, свързани с неговото решение:
„Независимо от това издавате запис – физическият контрол върху отпечатването на бандероли да не се осигурява от МФ. Добре е да се знае защо сте искали всичко това да се прехвърли в Агенция „Митници“. Каква касичка е ББР? Защо заблуждавате хората с ББР и БЕХ? Увеличаването на капитала на ББР се извърши публично и прозрачно, това намерение на правителството е заявено в средносрочната прогноза. Средствата ще се използват за публични сектори със стратегическо значение на страната – ВиК, здравеопазване, инфраструктура и т.н. Изброили сме ги.“
Тя каза, че по времето на управлението на ПП над 5 млрд лв. са излязло от българската държавна енергия: „Щяхте да купуват зърно с 1 млрд. лв, който взехте от БЕХ, а сега говорите, че е касичка“, възмути се финансовият министър.
Добави, че БЕХ е „структуро-определящо дружество, ключово за икономиката“ и призова Асен Василев да не заблуждава целенасочено хората, защото е наясно с материята.
Цончо Ганев (Възраждане) каза, че не е редно да се сочи като виновник Асен Василев за този бюджет, защото коалиционната политика на правителството да създаде „бюджет на фалита“. „За следващата година само за заложени нови 21 милиарда дълг. Управляващите либерали загробват страната ни с 40 млрд. дълг“, заяви Ганев.
Отношение по бюджета взе транспортният министър Гроздан Караджов (ИТН) който вчера се спречка с протестиращи в София. Обяви, че ПП-ДБ ги е яд, че не те разпределят бюджета и “няма да има пари за пудели и пачки”, което накара ДПС-НН да подвикват от място одобрително. Караджов каза, че ПП-ДБ некоректно обясняват колко ще струва повишението на осигуровките на българските работници. По негови изчисления е едва “над 20 евро месечно”.
Любен Дилов (ГЕРБ) се оплака от това, че ПП-ДБ обвиняват ГЕРБ в корупция, но посочи, че Кирил Петков е подал оставка заради корупционен скандал в Столична община.
“Щото можем, а вие що не управлявате? Щото не можете! Претенциите ви са на базата на колко депутатски места? Имахте възможност да управлявате. Уплашихте ли се – уплашихте се? Избяга ли единият от лидерите ви – избяга” обърна се той към ПП-ДБ и ги обвини в “когнитивен дисонанс” и “постоянна шизофрения”.
Димо Дренчев (Възраждане) подчерта, че това не е ляв бюджет, а по-скоро бюджет, който ще се хареса на някой диктатор като Пол Пот. 702 млн. повече за силовите структури, подчерта той.
Атанас Атанасов (ДСБ) каза, че този бюджет “разстрелва средната класа” и затова не е имало обсъждане на Тристранката. Любен Дилов го заяде, като попита кой представлява средния бизнес в Тристранния съвет.
Йордан Цонев от „ДПС-Ново начало“ взе думата на финала на дебата. Заяви, че правителствата през последните 17 години са създали и поддържали условно най-ниската данъчно-осигурителна тежест в Европа.
“Поддържахме го със съзнанието, че създаваме конкурентоспособност на българския бизнес. С тази мисъл поддържахме тази среда. Сега, когато се увеличи с 2 пр. пункта вноската за Фонд „Пенсии“, чухме, че това е “разстрел за българския бизнес”. Статистическите данни показват, че за тези години не е използвана печалбата максимално за капитализиране в българските компании”, каза Цонев.
Държавата има право да регулира процеса – смятам, че го правим правилно и навреме, заяви депутатът ветеран, преминал към редиците на Пеевски.
Няма вечни догми в икономиката, а и останалите области, добави Йордан Цонев.
Депутатът каза, че няма как да се очаква, че ДПС-НН ще подкрепи намаляването на парите за администрацията и институциите, или че ще съкращава инвестициите за общините.
„Това ще продължи както сме го записали – горе-долу по 2 млрд. на година. Трябва да харчим тези пари, а не ги харчим“, каза Цонев.
Предупреди работодателите да не „си въобразяват, че създават нещо без хората“.
От ГЕРБ поискаха срокът за предложения между първо и второ четене за бюджета да се намали на едва три дни. Прие се.
