Срамота: Три министерства пасуват за спасението на Жълтото училище

Подпират паметника на културата от национално значение с ЖП релси

Студентите ходят на пръсти в единственото живо школо от Възраждането, тичането в него е строго забранено

Три министерства цяла година пасуват по една кауза от национално значение- спасяването на Жълтото училище. Паметникът на културата от изключително значение пада пред oчите на студентите от АМТИИ, на гражданите, на туристите, а чиновниците нехаят. Вече 12 месеца ръководството на академията, чиято собственост е емблематичната сграда, чука по врати на различни ведомства в столицата с молба за помощ. До този момент обаче опитите за търсене на средства от Финансовото министерство, от Министерството на културата и от Министерството на образованието биват посрещани с любезно мълчание. Което е ясен знак не само на отрицание, но и на пълен непукизъм към националната ни история и култура. А сметката е следната- спасението на Жълтото училище, в което са учили Иван Вазов, Петър Бонев, Найден поп Стоянов, Тодор Каблешков и преподавали са П. Р. Славейков, Петко Каравелов, се оценява на около 1,2 милиона лева.
Единственото все още действащо школо от Възраждането, строено през 1868г., в момента е в плачевно състояние. Последните няколко бури почти напълно са сринали външната мазилка. Конструкцията на самата сграда е тотално увредена и деформирана. Тя се държи на специално монтирани ЖП релси, които подпират градежа и играят ролята на гредоред, заминал през годините. А в този паметник на културата от национално значение вървят учебни процеси. В сградата в момента действат 20 учебни зали на три етажа- там се помещават специалностите костюми и мода, народен и духов оркестър, пиано, технологии. Тичането и по-резките движения вътре в сградата са строго забранени, заради увредената конструкция. Студентите ходят на пръсти.
При всичките ни зовове за помощ до момента чукаме на камък. Нямаме нито една отворена врата. А това ни притеснява. Не само, че тази изключителна ценност пада пред погледите ни, а ние нищо не можем да направим, а в нея кипи студентски живот. С мълчанието на институциите се злоупотребява със здравето на младите хора, които влизат на занятие вътре. Има риск за живота им- звучи страшно, но не го крием. Проблемът е, че няма къде да пренесем учебния процес. Пуснахме молба към областния управител да ни отпусне Данчовата къща за тази цел и чакаме отговора му, надяваме се ще е положителен и ще дойде скоро, каза PR-ът на АМТИИ Любо Караджов на нарочна пресконференция в културен център Бялата къща в Стария град.
Направихме много совалки. В последните няколко дни има движение. От МОН ни увериха, че въпросът е задвижен. Но само устно. Притеснявам се обаче от политическата безтегловност, в която се намираме. Не ми се ще да започнем отначало. Затова се надявам съвсем скоро ни чуят от министерствата. Предложили сме вариант за три транша на обща стойност около 1 милион лева. Още с първия сме готови да започнем работа, тъй като сме подготвили цялата документация. Това стана благодарение на благотворителните концерти, които привлякоха знаменити изпълнители и много публика. Имаме и подкрепата на кмета Иван Тотев, но е нужно голямото финансиране от София. Вече сме закъснели, чакаме. Ако областният управител ни помогне с Данчовата къща ще заключим Жълтото училище до ремонта, дай боже такъв има, коментира проф. Милчо Василев.  

Историята на сградата

За да се построи Жълтото училище, Високата порта издава специално ираде, с което дава възможност на 17 март 1868 г да се положи основният камък на градежа.  Само половин година по-късно, на 30 октомври 1868 г, тържествено е открита първата специално построена учебна сграда, изградена изцяло от пловдивската българска община. Пловдивското главно училище, наречено през 1868 г. гимназия, навлиза в последното десетилетие преди Освобождението като водещо учебно заведение в България. Гимназията е имала задачата да подготвя бъдещи учители и свещеници.
Един от първите възпитаници на гимназията е бил патриархът на българската литература Иван Вазов, ученици са били още революционните дейци Петър Бонев- водач на перущенските въстаници през 1876 г, Найден поп Стоянов, Тодор Каблешков и мн. др.
След Освобождението, през 1881 г., учители в Жълтото училище са били П. Р. Славейков и Петко Каравелов. Гимназията дава на България едни от първите изявени политици: Иван Евстатиев Гешев, Константин Стоилов, братя Кесякови.