Откриха изложба в U P.A.R.K., режисирана от самия Карамфилов
Камен Старчев: От тук нататък от нас зависи нещата да вървят така, както би искал Кольо
Сава Цонев и Камен Старчев: Продължаваме напредКольо вярваше в продължението. Знаците си е оставил навсякъде, затова и тази вечер сме тук. Най-лесно бе да отложим изложбата, по-трудното бе да я открием. Карамфилов обичаше трудностите и сме сигурни, че в момента поощрително пуши цигара някъде над нас и се усмихва, че не сме се отказали, а продължаваме, казаха вчера приятелите на отишлия си в неделя голям артист Кольо Карамфилов на откриване на вернисажа „Пречиствателни станции” в неговата си галерия- U P.A.R.K. Макар и телом да не бе там, Кольо К. сякаш дирижираше процеса в арт пространството. А знаково, на стената над бара, до портрета на Карамфилов, нарисуван с молив за устни върху салфетка от самия Вим Вендерс, бе режисьорската клапа, с която маестрото се вихреше в първия си самостоятелен филм Казабланка, представен за първи път пред публика навръх 50-годишнината му. Вчера Карамфилов режисираше събитията в U P.A.R.K., никой не се съмняваше в това.
Пречиствателни станцииОткривам днешната си изложба с особени чувства. Почувствах се длъжен да го направя, тъй като самият Кольо ме покани да открием заедно годината с „Пречиствателни станции”, каза авторът Камен Старчев за втората си самостоятелна изложба в галерията под земята. Да, 
знаците на Карамфилов са навсякъде. Той бе творец до мозъка на костите и отваря една огромна, огромна празнина. От тук нататък от нас зависи нещата да вървят така, както той би искал, каза художникът Старчев.
Лесно е да се откриват изложби, когато Кольо е селектирал автори. Всъщност всички виждате, че показваме един наистина висок вкус. 
Нещо, което Карамфилов винаги е искал- автори да вървят пред традиционното. Така че, каквото и да е- ние продължаваме напред и надявам се да запазим нивото, което сме имали досега. 
Художникът днес е едно от първите доказателства за това, представи автора съдружникът на Карамфилов в галерията Сава Цонев.
Тази изложба е много фина метафора и има съвсем различно послание в днешния контекст, каза на свой ред Йово Панчев, който имаше нелеката задача да открие вернисажа на Старчев и да прочете какво е написал In memoriam във в. „Култура” . Жертвите на Кольо значат много за българското изкуство. Много неща нямаше да ги има без неговата щедра помощ и заразяваща енергия. Приложната графика и илюстрации нямаше да са на това ниво и в тази културна роля. Отношението между класическите форми и съвременните изразни средства нямаше да бъде така освободено, сценографията нямаше да е така поетична. Рисунката- така драматична, лека и едновременно тотална, зачете се в текста си Йово.
Той подчерта, че серията „Пречиствателни станции” се събира цяла за първи път. Това ни кара да се замислим за пречиствателните станции като една метафора на човешкото усилие, човешкия дух. Всеки от нас е една жива пречиствателна станция. Може би нямаше да стигнем дотам и да се сетим за това нещо, ако не познавахме Кольо и примерът, който видяхме от неговата работа, от начина, по който той беше тотален художник, допълни Йово Панчев.
