Разочарованието от действията и реакциите от Природонаучния музей са големи, защото досега това бе една от добре развиващите се институции
Коментар от „Под тепето“ върху отговора от д-р Огнян Тодоров, директор на институцията, според който критиките за новата зала с изкуствени динозаври, може би са лични нападки и подронват престижа на институцията
Писмото на д-р Тодоров съдържа няколко противоречия. В него той едновременно защитава работата си и самостоятелния подход да създаде експозицията и критикува КАБ и САБ, че не са „направили труда“ да „проучат“ намеренията му.
Директорът на Природонаучния музей защити динозаврите: Ще разширим експозицията с птеродактил и още
КАБ и САБ: Домът на динозавъра е бутафория, напомняща селски панаир
Природонаучният музей и останалите публични институции би трябвало да представят публично работата си и да се вслушват в мненията на обществеността. Не би трябвало да се прави „проучване“, за да разбере човек дали дадена знакова за Пловдив сграда ще бъде профанизирана с гипсокартон, скриващ дърворезбата на оригиналната сграда или изкуствени материали, покриващи мрамора. Точно това е и една от критиките на архитектите – липсата на прозрачност в дейността на музея – за което д-р Тодоров неясно защо прехвърля топката към Община Пловдив в края на своето отворено писмо. Липсата на публичност, както и каквото и да е желание за комуникация, е един от основните проблеми в случая.
Вторият е едновременната защита, че моделите са в реални размери и самопризнанието, че трицератопсът не е в реален размер, а останалите са цитирам: „близки до минималният им реален размер“.Този опит за оправдание е подигравка с пловдивчани – очевидно е, че не става дума за реални размери, а близки до най-малките. Със същия успех можеше да се експонират и яйца на кокошки и да се опише, че те са близки до реалните яйца на динозаври. Пловдивската публика няма нужда от такива нелепи обяснения.
И като завършек: Контраатаката с обвинения спрямо архитектите, че можело да имат някакъв скрит подтекст и съжалителното описание, че директорът на музея е „обиден“ от критична забележка от специалисти е неуважително към цялостната градска среда. Всички се надяваме, че времената, в които „директорите“ са били безкритични тирани на институцията, която управляват, защото „имат човек“ са отдавна заминали в миналото. Обществото, в което живеем е публично, открито, демократично и диалогично – и в този смисъл всеки е подложен на постоянни критики, което е съвсем нормално. Не е нормално нежеланието да чуеш отсрещния. В случая д-р Тодоров няма причина да търси „под вола теле“ и да използва досегашните си успехи, за да замазва сегашния абсурден гаф с детските играчки-динозаври, по-подходящи за детския център в някой мол.
Между другото, тъкмо такива изглежда са основните клиенти на фирмата, към която любезно д-р Тодоров изпраща журналистите и архитектите в отвореното си писмо – най-накрая някаква публичност откъде са закупени тези бутафорни динозаври. Сравнението с Виенския музей е нелепо – там „изкуственият“ динозавър е представен в реален размер, редом до скелет, където всеки може да добие представа за връзката между двете неща. 50-сантиметрови трицератопси, вероятно, има в Диснилендовете.
А разочарованието от целия този фарс е по-голямо, тъй като публичното мнение за Природонаучния музей в Пловдив досега е безспорно. Именно цитираните от самия директор данни го показват – това е един от най-интересните, най-атрактивните и най-добре управлявани музеи в Пловдив. Пловдивчани не са слепи и виждат всичко това – чудесното развитие на отдела за астрономия и превъзходния планетариум, развитието в отдела за влечуги (където действително има бутафорни, но адекватно и естетично издържано представени, животни и природна среда), съживяването на институцията с множество събития, лекции и др. през последните години. Всичко това са факти, които никой не оспорва като развитие за годините, в които д-р Огнян Тодоров е директор.
Но това по никакъв начин не означава, че един гаф и подигравка с новата история на града – част от която е зала „Лотос“ – ще бъдат оправдани. Публично недоволството не идва само от архитектите. Както негласно голяма част от града, хора на изкуството и културата, на науката и образованието се впечатляваха от положителното развитие на Природонаучния музей, донесло награди и признание, сега същата тази голяма част от града е в потрес – това важи и за мненията на хора извън Пловдив, за които музеят бе модел, но конкретното решение за динозаврите – причина за учудване или направо присмех.
И управата на музея и лично д-р Тодоров трябва да приеме, че не става дума за скрит подтекст, а за безспорен гаф. Пловдив има три мола и още много детски центрове, в които с удоволствие ще приемат бутафорните динозаври и ще паснат перфектно до картонените модели на Спайдър мен и пластмасовите самолетчета. Природонаучният музей обаче заслужава повече, особено с оглед досегашното му развитие.
Не одобрявам управленските решения на директора, на Природонаучния музей, но авторът на този текст очевидно не е изминал пътят, нужен му за да изрази подобаващо недоволството което го е обзело. Твърде маниерно и недодялано изготвен текст, който придава на критиката характер на дребнаво заяждане. За пореден път този автор допринася за съдържанието на „Под тепето” с нискокачествено четиво, което би задържало читателя до края си единствено от любопитството докъде ще се стигне в злобните нападки. Сигурно е трудно да се намерят интелигентни пишещи хора, но компромисите водят щети след себе си. 😉
Весели празници!
КараКАЛИНКА е ЛауреЯт на оная залежалата буца бронз „ПЛОВДИВ“ дето се чудят вече кому да му я надрусат, щото Производствените Мощности са подобни на …бетонните „антични“ колонади (все по-ДРЕВЕН, а пък ВЕЧЕН),
Да не говорим пък за архитекТурската „Фондация“ на която нахално е собственНик г-н Бракониеринът. напук на забележителната пловдивска Колегия от дипломирани, кадърни, компетентни -и дори ГРАМОТНИ- специалисти, които той =учен-недоучен= драпа да коли/беси (Андрешко би казал: „на краставичари краставици тръгнал да продава“)
А за членоразделна писменост, за тромава кьопава изразност едва над средно улично равнище добре си го оценил, аз мълча.
(Една ветеринарна диплома да се беше опитал, или ландшафтен архиЙерей, или Хибриден Артаджия от ДИАМАНДИЕВ, че то за среднисти ‘леп нема!)
Не търпя „демократичната“ сган във форума на Дневник, а тези реплики за бай Ставрито са точно от противягите там ( предполагам ,че масата от тях не знае от къде е оригиналната реплика). Затова и този човечец директора на Природонауният музей изведнъж ми стана супер мил и супер ми харесаха отвратителните му иначе пластмасови динозаври. Точно заради кресливото педерастко поведение на няколко сексуално осакатени индивида съм готов да приема и отвратителни визии за нашият град стига те да са в разрез със лгбтеизмът който тази група недоеби промотира!
Закъде сме без налудничавия враг на Фьодор КараКоЛИНКА…
Няма място за шикалкавене.
Една издънка е предостатъчна.
Преди да изпълни заканата за още тенек… пардон, ПВЦ-та с тригодишна трайност от Китай вместо от полит-коректния Тайван, предостойният акад, проф. д-р Тодоров, член-кореспондент на БАНда следва да възстанови от джоба си разноските, да си прибере такъмите (или препродаде към НовоСело) и да се оттегли в заслужен отдих.
Освен ако за увреждане на архитектурна ценност не дължи излежаване на известен период при г-н Ставри в ЦСЗ (който отказвал да осиновява нови дружки – писнало му от мръсници)
Задължителните за придобиване на квалификация / компетентност / правоспособност за ОЦЕНЯВАНЕ оценки авторът Фьодор КараКоЛИНКА все още не е получил, и му личи че е учил-недоучил по начина, по който кьопаво се опитва да замазва как черното било тъмно-бяло:
„…Всичко това са факти, които никой не оспорва като развитие за годините, в които д-р Огнян Тодоров е директор….“
Една издънка е предостатъчна.
Преди да изпълни заканата за още тенек… пардон, ПВЦ-та с тригодишна трайност от китайско вместо от полит-коректния Тайван, предостойният акад, проф. д-р Тодоров, член-кореспондент на БАНда следва да възстанови от джоба си разноските, да си прибере такъмите (или препродаде към НовоСело) и да се оттегли в заслужен отдих.
Освен ако за увреждане на архитектурна ценност не дължи излежаване на известен период при г-н Ставри в ЦСЗ