Топ обществени имоти в Пловдив, превърнати в частни домове

Пловдив е град с богата архитектурна история и множество обществени имоти, които през годините са променили своето предназначение. Част от тях днес са частни домове, а други – са преобразени за нови обществени нужди. Ето някои интересни примери по темата:
Бившият Пионерски дом
Сградата на бившия Пионерски дом, разположена на ул. „Антим I“, днес е частна собственост. В миналото тя е била обществено средище за деца и младежи, а днес е трансформирана в частен имот. Това е един от най-ярките примери за промяна на функцията на обществените сгради в града.
Сградата е една от значимите архитектурни постройки в района. Тя е проектирана от известния пловдивски архитект Христо Пеев, който е ключова фигура в опазването и развитието на архитектурното наследство на Стария Пловдив. Интересно е, че Пионерският дом е построен преди одържавяването и съответно е бил частна собственост, известна като сградата на Асвазадурян.
По време на социалистическия период сградата се използва като Пионерски дом – обществено пространство за работа с деца и младежи, типично за времето на социализма. След промените в България сградата е реституирана и отново става частна собственост.
Архитектурата на сградата е характерна за периодите и стиловете, с които работи Христо Пеев – модернизъм с внимание към детайла и съхраняване на историческата атмосфера на квартала. Тя е разположена в карето между други значими сгради, като протестантската църква на Лейди Странгфорд, което подчертава културното значение на район.
Днес бившият Пионерски дом е частна собственост и не изпълнява вече обществена функция, но остава важен архитектурен и исторически паметник, свидетелстващ за социалната и културна история на Пловдив през XX век.
Тази сграда е пример за трансформация на обществени имоти в Пловдив, които са запазили своята архитектурна стойност, но са адаптирани към нови функции и собственици. На метри от нея се намира втори топ обществен имот, превърнат в дом, но неговата съдба е съвсем различна.
Бившият Втори полицейски участък
Полицейският участък, превърнат в жилище се намира на Сахат тепе, на ъгъла на ул. „Лейди Странгфорд“ и „Антим I“, известна сред пловдивчани като „Къщата с кулата“. Разположението на ъгъл с голяма денивелация я прави архитектурно интересна и отличителна за района.

Тя е построена през 1904 г. в стил Модерн, с влияние на Романтизма и е била замислена като жилищна сграда. Двама души построяват къщата, като теглят заем от банка, но не успяват да го изплащат и кредиторът взема имота, а впоследствие част от него преминава в общинска собственост. Преди това в периода след Освобождението мястото е било заето от джамия, която е съборена. През 1938 г. сградата става районно полицейско управление (Втори полицейски участък). Това е периодът, когато към нея се добавят различни пристройки, за да отговори на нуждите на полицията. В продължение на година тя изпълнява тази обществена функция и е важна част от живота на квартала.
През втората половина на ХХ век сградата отново променя предназначението си и се връща към жилищна функция. Тя остава общинска собственост, но е преустроена така, че етажите са разделени на самостоятелни жилищни единици – нещо като апартаменти с по една или два стаи, които се отдават на символичен наем от ОП „Жилфонд“.
Общината абдикира от Къщата с кулата
В момента сградата продължава да е в режим на съсобственост. Общинската част все още е разделена на самостоятелни жилища, като поне едно от тях, макар и в много лошо състояние, продължава да се отдава под наем. Тя е със статут на паметник на културата и би трябвало да е пример за смесено използване между обществени и частни функции, но по-скоро е емблема на разрухата и липсата на сговор между собствениците.

Къщата е меко казано в окаяно състояние, като основните проблеми са свързани с покривната конструкция и кулата. Има изготвен проект за реставрация и преустройство в еднофамилна жилищна сграда, но реализацията му зависи от съгласуване между общината и частните собственици.
Сградата с кулата на ул. „Лейди Странгфорд“ е пример за динамичната съдба на градската архитектура в Пловдив – от жилище, през полицейски участък, до многосемейна жилищна сграда и паметник на културата, който очаква нов живот.
Още по темата може да видите в Lost in Plovdiv в статията Старите сгради и истории от ул. „Антим I“.
Токоизправителната станция на тролейбусния транспорт
Тази сграда също е била обществена – използвана за нуждите на градския транспорт, когато в Пловдив имаше екологичен такъв. Известна е с името „Сърцето на тролеите“ и се намира на култовата улица „Отец Паисий“.

Скоро тя бе превърната в частен дом и се явява най-новият пример за адаптиране на индустриална архитектура към жилищни нужди.
Чие е „Сърцето на тролеите“ в Пловдив?

Макар да няма много публична информация за конкретния процес на преустройство, случаят е добре познат сред пловдивчани. Медията ни следеше процеса от затварянето на бившето „сърце на тролеите“, запустелия му период, през продажбата до преустройството и днес.
Пловдив има множество примери за трансформация на обществени имоти в частни домове – от бившия Пионерски дом и токоизправителната станция, до полицейски участъци и медицински кабинети, превърнати в жилища. Тези преходи са част от живата градска история и свидетелстват за адаптивността на архитектурата към новите нужди на обществото.
Най- вероятно продадени на безценица НА НАШИ ХОРА на безценица!
Като са долни герберастки продажници какво очаквате,малоумници????С ГОДИНИ СЕ ГЛАСУВАТА САМО ЗА ЕДНИ И СЪЩИ МИ НЯМА ДА ИМА ПРОМЯНА НЕ С ЕВРОТО АКО ЩЕ И СЪС ЗЛАТО ДА НИ СМЕНЯТ ЛЕВА,ГЛУПАЦИ!
Крайно време е да се видят преписките, които милиционерът Петканини ги държаха с години и да се освободят, да се разрешат и тогава няма да снимате сгради в окаяно състояние. Комунистите някого взеха домовете на пората и живяха в тях без да полагат грижи и ги върнаха в окаяно състояние на собствениците. После Петканини стискат кокала и не дават без да получат нещо и центърът е в руини.
Т.н. “милиционер Петканин” в случая няма нищо общо. Беше за малко главен архитект в Централен, практически без правомощия и за малко шеф на НИНКН. А отписването на паметници на културата, събарянето и издигането отново с увеличени размери и етажи, подмяната с мутробарокови верони не е от вчера. Много са тези, които се напечелиха от това, включително и проектантите. Но никой не споменава имената им.
Ха-ха, всичкото това, за да изсветлите образа на мутрата, дето взе за жълти стотинки тролейбусната подстанция ли? Сравнявате несравними неща. В първия случай имаме реституция, във втория предадена на общината собственост, нищо общо с грабежа на тролейбусната мрежа в града.
35 години демокрация и евроатлантизъм
На резултата съсипана България!!!ЗА ТОВА НЕ ИСКАМ ЕВРО,ЗАЩОТО ЕВРООТПАДЪЦИТЕ НЕ НИ МИСЛЯТ ДОБРОТО!!!ЗА 35 ГОДИНИ СЪСИПВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА НИ ЕДВА ЛИ ЩЕ СЕ ОПРАВИМ ЗА ГОДИНА ДВЕ С ЕВРОТО,ЗАБРАВЕТЕ ПРОСТО