Пловдивският фотограф е един от участниците в Националните есенни изложби 2020. Нейните снимки ще заемат пространството в маазата на къща „Хиндилиян“
Националните есенни изложби чукат на вратата. Събитието, с което градът бележи старт на септемврийския културен маратон, ще спази всички традиции, въпреки особената ситуация за културния живот в страната, породена от коронавирус пандемията. КАПАНА е медиен партньор на изложбите и ще ви запознае с проектите на всеки един от артистите, поканени за участие от куратора Галина Лардева.
Соня Станкова е пловдивски фотограф, един от участниците в Националните есенни изложби 2020, който ще се представи на „домашна територия“. Нейните снимки ще заемат пространството в маазата на къща „Хиндилиян“. Освен подредени фотографии, пространството ще бъде разработено сценографски със специални завеси и осветление, като акцентът ще е върху розовия цвят. Централна тема на фотографиите е гостувалите екипи циркови артисти през 2019-а година, обединени в проекта „Пловдив Каравана“, обогатил пловдивския живот с представления край Гребната база, в Тракия и Столипиново през миналото лято. Ето и какво разказа Соня Станкова за проекта си:
Какво представяте на Националните есенни изложби?
В началото работното заглавие на Есенните изложби беше „Убежище“, което после го промениха. Но това се свързва много с моите фотографии – тези хора, цирковите артисти, намират своето убежище в цирка. Те са си избрали това място да бъдат свободни артисти. Така те са свободни по света и се чувстват щастливи от това, което правят. Циркът е театър, който е освободен от условностите на изискванията на театъра, от снобизма, от строгостта и правилата. В цирка всеки може да прави всичко свободно, те вкарват публиката, изобщо – това е начин на живот за тях. Те правят театър, който е техния живот, и в същото време техния живот извън цирка също е театър.
Това съм снимала аз и това съм се опитала да предам. Имам общо 120 фотографии – 20 от тях са черно-бели портрети на част от артистите, а други 100 фотографии са на моменти от живота им. 100-те ще са плътно подредени на първия етаж, а черно-белите портрети ще са горе, които през „розовата мъгла“ ще стават черно-розови.
Тези артисти превръщат всяко място в свой дом. Опитала съм се да уловя от тази магия със снимките си.
По време на проекта през миналото лято се опитах да се слея максимално с тях. Снимах ги, връщах се, носих им снимки и се движих съвсем близо до тях между тях.
Цялото интервю прочетете в КАПАНА
