Автор: Стоян Минчев
Едно рок божество застана пред поклонниците си, за да им проповяда „Продължавай напред“ (както на български може да бъде преведен химна на Цепелин „Rаmble on“). Не спирай. Търси. Там някъде винаги има нещо ново.
Това стори снощи гигантът Робърт Плант. Един от най-ярките гласове в историята на рока показа пред абсолютно фрашкания Античен театър, че и на 77 продължава да броди, да изследва нови територии. И още има с какво да се изненадва.
С музикантите от групата му Saving Grace потопиха феновете в нови светове. Преплетоха дарк кънтри, келтски мотиви, британски фолклор, блус, госпъл и психаделия. Еклектика от африкански фолк, делта блус, грасруут с редуването на брутални китарни рифове. Банджото с виолончело. Все така феноменалния глас на Плант с финия вокал на Сузи Диан.
Плант и формацията му изкараха парчета от новия си албум класики на Лед Цепелин като „Ramble on“ в изключително различен аранжимент, което накара публиката да настръхне от неочаквано удовлетворение. Онези, които искаха да чуят традиционния ритъм на този химн установиха, че парчето всъщност може да звучи като ново също толкова добре. Написано през 1969г. то е продължило да пътува и да се променя също като Плант. Да зрее тежко, гъзарски, за да придобие вкусът на отлежало в дъбови бъчви малцово уиски.
Робърт и Saving Grace изкараха еклектика върху стари госпели, като There Ain’t No Grave Gonna Hold My Body Down.
„Слушал съм страшно много музика, свирил страшно много музика, страшно много музика ме е вдъхновявала и аз казах на много музика да се разкара. Сега нека се раздвижим малко“, каза на публиката Плант и с музикантите направиха супер як кавър на парчето от 71-ва на Цепелин „Four sticks“. След това Сузи Диан сама пя нежното и тъмно кънтри „Orphan girl“. Бандата изсвири еклектика върху стари госпели, като There Ain’t No Grave Gonna Hold My Body Down.
Робърт Плант не скри пред феновете на Античния, че е силно впечатлен и от тях, и от самата древна сцена. И че са научили с групата най-добрата пловдивска дума за „яко“, но забрави как се произнася „айляк“. Спря се и на шашавия нов свят. Но темата бе друга- музиката и новите търсения.
„С голям кеф правим традиционна музика по-нов начин“, не скри Плант, за да представи музикантите- китаристите Мат Уорли и Тони Келси, виолончелистът Барни Морс-Браун и барабанистът Оли Джеферсън. И разбира се вокалистката Сузи Диан, която свиреше и на акордеон. „За да свириш фолк по тоя начин трябва да ти има нещо сбъркано и да имаш брада“, пошегува се Плант.
Публиката чу още малко Цепелин класики в нов аранжимент- Friends. Финалът бе за брутален кавър на „Everybody’s Song“ на „Low“.
На финал поклонниците не искаха да се разделят със своето музикално божество. Разочаровани заклети „Цепелини“ нямаше- те с кеф видяха и чуха нещо ново. Осмислиха рок идола си по нов начин. Великаните затова са такива- те не спират да търсят, да откриват и да правят нещо ново. Плант показа, че не се вглежда с носталгия към славното минало. Няма смисъл. Рови в корените, но само колкото да гледа напред. И приключенства по своя си начин в музиката и в живота. Урок, който само големите могат да изнасят по начин, като снощната музикална лекция в Пловдив.
